В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асиметрично. На всичкото отгоре с посивяла и набъркана черупка. Но се измъти. В залата с бройлерите гъмжеше от пилета, които оглушително писукаха. Всички скупчени около хранилките , под постоянното луминисцентно осветление.
Нашето пиле все стоеше настрана и говореше на своите събратя:"Стига сте се тъпкали! Дайте да измислим, как да излезем навън, на свобода. Да видим, какво е под слънцето, какво е да потичаме по зелената трева, да вдишаме пресен въздух!".
Другите пилета му отговаряха : "Ти да не си лудо? Тук ни е добре! Имаме си храна, постоянно вода в поилките. Нямаме грижа за нищо. Храним се и дебелеем."
Непокорното пиле
прдължаваше:"Накрая, ще ни изколят до едно! И спомен няма да остане за на ...