Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше и отстъпваше ред на Луната. Изведнъж телефонът започна да звъни, а мелодията му се разнесе из стаята:
- Ало... - отговори сънен женски глас
- К’во правиш, още ли спиш??? – изненадано попита гласът в слушалката.
- Да... - едва простена момичето и се обърна на другата страна, без да отваря очите си.
- Как може цял ден да спиш? За трети път ти звъня, ако не станеш скоро, ще изпуснем купона! Ставай, айдее! - нареди другото момиче.
- Оф, остави ме още малко... - измрънка Оксана и затвори. След няколко минути потъна отново в дълбок сън. Наистина беше останала в леглото през целия ден и идеята да става заради каквото и да било, не ù се виждаше никак добра. Сънуваше всеки път, когато заспиваше - да ...