27.11.2010 г., 0:29 ч.

Писмо 

  Проза » Други
887 0 0
2 мин за четене
Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила между третата редица камъни, образували естествен отвор в стената, за да се усамотя и да драсна няколко реда. Разкъсах зеления бръшлян, закриващ вратата на моята тайна градина. С треперещи пръсти и затворени очи пристъпих към вътрешността ù. О, Боже, бях забравила колко е красиво това кътче с двете си плачещи брези, свели клони една до друга, с дивите цветя и с уханните билки. Повдигнах надиплените поли на зелената си тюркоазена рокля и се отправих към люлката от ковано желязо. В същата, непокътната от времето, двете с теб полюшквахме мечтите си, бъбрехме, стояхме, кръстосали крака с часове. Това бяха нашите мигове. Като че ли бе вчера, и същевременно бе изминала цяла вечност. О, времена...
Изв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благородна Всички права запазени

Предложения
: ??:??