Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива като летните бури! Мога да плача като дете, но и да помета всички страхливци със смелостта си... Мога да те накарам да крещиш ядосан, но и да се губиш в зеленината на очите ми...
Искам ти езика и всичко онова, което ми правиш с него - знаеш къде...
Искам пръстите ти, пъхнати където пожелаеш, искам като змия на слънце, да се извивам в ръцете ти! Искам пак да действаш с мен, както с акордеона си, толкова ловко...
Искам точно тази нощ, със всяко проникване в тялото ми, да срутваш една по една стълбите към върха...
Искам пак онези страхотни, неземно нежни целувки! Искам да те дразня със засилваща се и утихваща страст!
Искам да си играя като с огън - под теб и върху теб, както знаеш че мога! Иска ...