2 мин за четене
Мило мое пандишпаново кексче, здравей! Най-после изтрезнях и реших да ти пиша, след дългото ми мълчание. Съчувствам ти. Разбирам положението ти, зная, че в казармата е зверско. Усещам, че си доста загорял, не се притеснявай, аз също. Жадувам за момента, в който ще те погледна с моите честни очи и ще мога да те погълна целия. Да ти се похваля, има доста навитаци на моята снага, давам им я да я поддържат. Трябва да се гордееш. Не е морално да я оставя непогалена. Нека да не бъда като недобрана вишна. Аматьорчетата добре си вършат работата, не цапат много и следи не оставят, и просто и ясно ме оправят. Не се тревожи за мен и котенцето ми, добре сме и те очакваме с нетърпение, но и сега не ни е идеално лошо. Моята приятелка реши да заменим липсата ти с материален любовник. Мда... Много е приятен, справя се по-добре дори и от комшията Тошо. Като се има предвид, че мога да го имам когато и за колкото си поискам. Не мърмори, когато моето котенце е в цикъл, не се цупи, когато не ми се играе с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация