Многоуважаеми Боже,
отдавна зрееше у мен като каунь на припек, като запъртък под квачка мерака да се отнеса към Теб чрез писмо. Просто ме сърбяха ръцете за това!
Да кажеш, че не съм Те канила да ми бъдеш гост, канила съм Те и още как! Да ме опровергаеш, че не съм Те очаквала - и туй не е вярно! Комар да припее, муха да бръмне, вонещица тежко да прелети, сухо листо от цвете да падне у дома , аз все съм нащрек.Чакам ли, чакам... Даже започнах да си лягам вечер с дрехите. Казвам си, че няма да е естетично да посрещна Най-Големия Шеф по нощница. Имам си принцип, на който съм се отдала като младоженка през първа брачна нощ. Ако уважавам Шефа, значи уважавам и себе си. Може би ще запиташ, откъде тая смелост у мен, да Те очаквам?! Ами много просто! Слушам и чета, че тук Си се явил,там Си казал някоя и друга лакърдия и някакво чудо Си сторил...Викам си :”Хубо, Хубице, Хубост ненагледна, защо и при теб да не дойде Бог?! С какво си по-долна от другите? И ти си като тях-анатомически и физически е ...