Аз съм дългочакано дете. Дотолкова са ме чакали моите родители, че накрая били готови да се откажат. Мама казва, че са били много щастливи, когато са разбрали, че ще се появя на белия свят. Разказва ми още, че била абсолютно сигурна, че ще съм момче. Разказва ми как с татко още преди да се родя, мечтаели да имам коса, мека като нейната, и гъста като неговата. И още ми разказва, че когато съм се родил, все едно е видяла умалено копие на дядо Слави. Затова нося и неговото име. Според татко понякога дори се държа като него.
Нямам много спомени от ранните си години. Помня само, че по едно време бях много болен. Постъпих в болница. След като излязох, се наложи отново да постъпя, по друг повод. Не помня подробности. Но мама ми разказва как тогава за първи път съм й казал „Мамо, обичам те”. Според нея съм се чувствал толкова зле, че вероятно съм се страхувал, че няма да имам време да ù го кажа. Когато мама ми разказва това, очите ù се насълзяват. Бил съм на три години и затова нямам спомен. Н ...