Скъпо пораснало момиче,

     Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия. 
     Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгрижните и забавни лета в живота си. Възстанови връзка с хора, с които отдавна не беше общувала. Те се превърнаха във важна част от живота ти. Заедно изкарвахте по цели дни и нощи, отново се чувствахте като малки деца. Докато в един слънчев следобед не го срещна. Онзи, който щеше да те направи най- щастливото момиче на света, а после щеше да се подиграе с чувствата ти (ти не си виновна, той си е такъв – играч). Първоначално ти не го отрази, докато той не започна да се появява все по-често и по- често в живота ти. Двамата започнахте да комуникирате (в социалните мрежи и на живо), но ти винаги беше толкова срамежлива... една много типична черта за теб и в настоящето. Започнахте да излизате в една приятелска компания... и това те промени толкова много! Ти стана бунтарка – нещо толкова неприсъщо за теб. Караше се със семейството си, бягаше от училище, създаваше си проблеми и не се справяше добре със задачите си. Имаше ли смисъл всичко това? Ти не мислеше за нито едно от тези неща, а само за него. За онзи, който много скоро започна да не ти обръща внимание. Който спираше да ти пише и после изневиделица отново се появяваше... А ти, глупачке, беше толкова щастлива, когато видеше името му изписано на екрана на телефона ти... Но не те виня- с първата истинска любов е така. 
     Дойде Нова година. Ти реши да му пишеш, а той не ти обърна никакво внимание- личеше си, че вече не значиш нищо за него... а може би никога не си значела. Това те промени... до една степен. Ти реши да продължиш напред, но някъде дълбоко в себе си все още се надяваше, че ще го срещнеш случайно на улицата, докато отиваш до супермаркета. Сякаш това, че те караше да се чувстваш нещастна, не ти беше достатъчно и продължаваше да го искаш така, както един наркоман дозата си. Помниш ли седемнадесеттия си рожден ден? За първи път ти подариха букет цветя, а ти качи снимка в социалната мрежа, само за да го подсетиш, че имаш празник и очакваш да те поздрави. И съобщението не закъсня... само че не беше точно честитка. И въпреки всичко, това те направи щастлива... отново. 
     След това на теб изведнъж спря да ти пука за него. Стана изневиделица – ти се замисли над всичко станало и стигна до прозрението, че се чувстваш празна, но щастлива така- сама и без него. И така само за няколко секунди. След това ти помогнаха да сбъднеш една от най-искрените ти мечти – да излезеш на сцената и да покажеш на всички най-голямата си страст – пеенето. Това ти помогна да преодолееш болката, която изпитваше заради него. 
     Изминаха няколко години, през които ти наистина не се сещаше за него. Сега си на почти 20. Замисляйки се над цялата ситуация, ти разбра, че болката не е отшумяла. И че винаги в теб ще остане един голям отпечатък от него- това, че не можеш да се довериш на мъж, че построи стена, зад която да се криеш и не допускаш лесно хора до себе си. Животът те срещна с много хора. Такива, които те карат да гледаш на себе си под различен ъгъл; такива, които те карат да се чувстваш значима, и такива, които ти помагат да се променяш... надявам се в добра посока (май всички те са обединени в един човек, който привлече вниманието ти и отново те накара да чувстваш любов). Само от теб зависи как ще продължи историята ти, защото ти си творец на своя собствен живот и ако оставяш миналото да определя бъдещето ти, не те чака нищо хубаво.
     Бъдещо Аз, надявам се, че си поумняло, че вече знаеш как да отсяваш правилните хора и как да се доверяваш само на истинските приятели. Вярвам, че си успяло да заличиш раните от първото ти разбито сърце и вече не му позволяваш да управлява чувствата ти. Силно желая да сбъднеш мечтата си и да помагаш на хората (пиша това със сълзи на очите, защото е нещо, което страшно много искам от теб). Не се предавай тогава, когато ти казват, че не ставаш за това. Защото хубавите неща винаги се постигат по труден начин. Продължавай да се бориш със зъби  и нокти и да отстояваш себе си. Показвай на хората около себе си, че значат много за теб и че ги обичаш, защото те не винаги го разбират. А всеки има нужда да знае, че в живота му има някой, които го цени и държи на него. Премахни думата ''срамежлива'' от речника и от живота си- тя те спира да сбъдваш мечти и да живееш пълноценно. Не ѝ позволявай да се превърне в тежка верига, която да влачиш по целия си път. 
     Едно от най-важните неща, което искам да разбереш е, че щастието ти не зависи от другите и че ти сама си отговорна за него. Не позволявай на злобните да развалят настроението ти и да помрачават дните ти. В края на всички приказки любовта побеждава. Надявам се, че ти вече си я открила. Онази – истинската, която ще те накара да се почувстваш 1 000 000 пъти по- щастлива отколкото с онзи, който наричаше ''първа любов''. 
     Трудно е да напишеш такова писмо до себе си, но, повярвай ми, действа много разтоварващо. И не забравяй: никога не спирай да бъдеш себе си, защото всеки човек е уникален по своему и светът не се нуждае от дубликати!