Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
5.02.2019 г., 1:51 ч.  

Писмо до съпруг във Виена 

  Проза » Писма
1155 7 31
2 мин за четене

 

 

                                                                                                                                                                                22: 35

                                                                                                                                                                     15. 06. 2018

 

        Здравей Ради,

 

 Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайните теми, съвсем случайно се загледахме в една двойка на терасата близо до нашата маса. Мъж и жена на около 60 години. От този род. На пръв поглед нищо интересно. Но ако беше видял, как мъжът гледаше жена си, как я ухажваше и се навеждаше към нея, така все едно му миришеше на слънце, или на нещо хубаво, а деколтето на роклята ѝ приличаше на бента на реката, имаше огромни гърди, (спокойно още съм хетеро) и… с един такъв поглед… Изобщо не съм знаела, че жените на средна възраст могат да изглеждат по този начин. А мъжът, леле, чак ми стана неудобно. Спретнат, любезен, кавалер! И още като ги видях и ми се запечатаха в главата. "Динозаври! – викам на Мария. Изчезващ вид. Ей такива трябва да бъдем и ние!"   И тя кимаше с глава и ги оглеждаше скришом. Не, не ги познавах, не ми изглеждаха дори да са от града. За първи път ги виждах и Мария каза, че не ги познава. Те стояха на съседната маса, един срещу друг, усмихваха се и си говореха културно, почти така, както преди 12 години стояхме двамата с теб един срещу друг и ти ми изяждаше салатите. Помниш ли? Добре, добре. Това не е важно, нито е възпитано. Но със сигурност не ми хареса ресторанта. Вярно е, че беше прекалено шумно, пък от реката, едва се чувахме. Заведението беше пълно. Ние с Мария обсъждахме двойката и отпивахме от облаците, но не, не заради шума не искам да идваме повече. Не ми пука и за изгубения бас. Нищо, че Мария не вярва. Аз съм убедена в съществуването на такава любов. Просто като си тръгвахме ми стана тъпо. Може и от облаците да е. Липсва ми дори мълчанието с теб. Уюта от мълчанието. Топлината ти, ухаеща на лук. Не се смей. И брадата ти също ми липсва. Пусни си я, като си идваш. Може и мустак, все едно. Май скоро ще изперкам. Нета се губи непрекъснато и думите се появяват със закъснение.

Днес по телефона забравих да ти кажа, че съм платила застраховката, само че тези дни предницата се разтрака. И моля те, спри да ми повтаряш колко е важно да спестим пари за втора кола. Онези двамата си тръгнаха с различни. 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Розали .
    Честит празник!
  • Благодаря ти, скъпа Иржи ❤!
  • Ей,такива разказчета обичам-кратки,но всичко си имат!Дори да остане нещо и читателя да доумува!Браво ,Силве,всъщност каквото и напишеш,все ме радва!Защото го умееш това изкуство!А как весело описваш и жените на средна възраст и динозаврите!!И уюта на мълчанието и топлината,ухаеща на лук....Неповторими сравнения!!!
  • Веси, Вале, Светле, благодаря от сърце!
  • ...
  • Малко ми загорча, Силве, но такива сме ние.
  • Много оригинално и интересно! Поздрави и от мен!
  • Да, стараех се да постигна точно това, за което говори Георги, той има право, малко съм нетърпелива и побързах да го кача. После като го прочетох осъзнах пропуска си и сега ще опитам да го направя, както трябва.
    Перперикон, Георги, благодаря от сърце! Бъдете здрави и щастливи!
  • Мен лично пък ме накефи, че не е отделено, заигравка с читателя дали внимава.
    Не знам при вас дали стана ясно баса за какво е бил без да четете коментарите? Някак си сякаш трябва да се пипне там, но да не се казва директно. Може да се наблегне на сляпата вяра на главния герой във вечната любов, което да го издаде.
  • Последното изречение ме разби! Трябва да е на нов ред, да се откроява! Та това е поантата, пиронът, на който се крепи разказа. Във него има скрити повече неизказани думи, отколкото във всичките приказки преди това! И тъга, и намек, и заплаха ако щеш. Впечатлен съм от финалното изречение! Отлично попадение!
  • Е, тя явно е била малко по-трезва .
  • Да, и за баса мислех да питам теб или Мария, че не ми беше ясно.
  • Да, затова беше баса. Загубих го.
    Благодаря ти много, Георги .
  • Те онея двамата май са били любовници
  • Хари, Васе, благодаря Ви, приятели! Благодаря за любими.
  • Идва време, когато всичко ни липсва, мисля, че това е любовта! Онези двамата ги отпиши, не са от нашия тип.
  • Много житейски истини си събрала тук, Силве! ЧРД! Остани си все така искрена и целеустремена!
  • Благодаря ти много, Георги!
  • Реалност, показана с лично съпричастие...
    Хубаво...
  • Павлина, Светле, Стойчо, благодаря Ви скъпи приятели, чета коментарите и Ви се радвам от сърце. Прегръщам Ви! Бъдете здрави и щастливи!
  • Липсата на наситен с емоции живот...
    А може би, липсата винаги поражда желание за близост?!
    Кратко,но пълно с чувства писмо!
    Поздравления, Силвия!
  • Младен, изпрати ме на северния полюс! Не мисля така. Ако случая беше така безнадежден, както го описа, едва ли щеше да му пише такива писма. Можеше да мине и с два реда от битово естество, нали? Както и да е, може би аз не съм си свършила работата, както трябва и ще вмъкна още едно изречение.
    Благодаря ти много.
    Майче, благодаря ти от сърце и за пожеланията и за коментара ❤!
  • Щастието, такова каквото го виждат очите, като слепец опипва пътя пред себе си, търсейки истината за взаимоотношенията между хората в миналото, в настоящето, в бъдещето... Комплименти, Силве!
  • Чудесно описано! Отново!
  • Винаги си удоволствие... Лекотата , непринудеността и философията в твоите разкази са пословични.
    И ако случайно днес имаш РД, Силве, ти желая щастие, щастие, щастие...! 💙🍀
  • Питам се - каква ли степен на отчуждаване е налице /в случая/ по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, за да се стигне до подобни писма. Да не би Ради да е някой експрезидент, акостирал в Лукановите фирми във Виена, от онези които покойният Татарчев /лека му пръст/ "ги докарваше в чували"...
    Прочувствен разказ за отчуждението в една отшумяла любов, която нито брада, нито мустак, могат вече да спасят. Поздравление, Силвия!
  • Благодаря ти, Марианче !
  • Благодаря за любими 🍀. Благодаря ти много, Илиянка! Наистина исках и да усмихва и се зарадвах, че съм успяла. Невероятната си ти. Благодаря ти от сърце!
    Гавраил, много си мил, благодаря ти!
    Мария! Благодаря ти, мила 🌼!
    Много усмивки от мен и прекрасно настроение Ви желая, бъдете здрави!
    ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤
  • Силви, беше удоволствие да прочета!
    Благодаря ти!
  • Ежедневието покрива със слой патина онова първично тръпнещо усещане на първата среща и първо докосване което наричаме чувства.
    Разказ,който ни кара да се замислим какво ни е останало от тях.
  • Силве, невероятна си!
    Усмихна ме. Уау! Толкова много нюанси открих в творбата ти. Тъжни усмивки през капчици сълзи и...хумор. Тъничък, нежен, детайлен хумор пълен с копнеж. Многоликост та на всяка част от описаната картинна реалност от теб, е като многообразието на дишащият живот. "Лук"! и "Брада!" За другото...още се усмихвам. От ухо до ухо! Благодаря ти! Произведението ти ми навява мислите за топъл летен ден и мирис на току що откъсната голяма пита слънчоглед.
    И - да! Честит рожден Ден! Днес ти ми направи подарък. А уж е прието обратното...Радвай ни с още красиво изписани неща!
Предложения
: ??:??