Стъмни се и аз започнах да тръпна при всяка мисъл за теб. Виждам те в леглото си, а ти дори не знаеш къде живея. Става ми горещо, а после охладнявам. И това само като си мисля за теб. А ти си просто един ник - едно име без лице, име, което разказва за себе си и дори не съм сигурна до колко това, което споделяш, не е само въдица. Въдица с която да ме накараш да те искам. А какво направи, че да те желая така? Излъга ли ме, с искреност ли ме привлече. Имаше ли цел или всичко беше спонтанно? Аз златната рибка ли бях или още едно шаранче за тигана довечера? И да те питам лично, ще отговориш, че не си такъв човек. Е да, кой ли е?
С настъпването на нощта аз все повече настръхвах, щом пусна мислите си право към теб. Не ми даваха мира, не можех да заспя. Представях си те как лежиш до мен, докосваш ме с мъжките си ръце и ме притискаш силно до себе си. Всеки допир, всяка целувка, всяко раздвижване на езика ти по цялото ми тяло. Всеки тласък, прегръдките ти – мисълта за всичко това ме влудява. Усещам как минава ток по цялото ми тяло. Как ли би преминал, ако наистина беше до мен... Ще остане само загадка... Загадка, защото не съм достатъчно смела да те имам, не съм достатъчно смела да рискувам. А може не си ми разказал какво ще се случи, за да те пожелая …

Не знам, но кой ли знае, що се отнася до мен…?! И все пак, който не рискува – не печели, но нека не бъркаме смелост със безумие!!!