Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам повечето ти шеги, макар че често се смея по няколко пъти на тях, за да не се чувстваш глупаво, знам как се променя изражението ти, когато виждаш нещо, което ти харесва, знам за няколко твои болки... и това наричам едно красиво познанство. Знам обаче, че в теб има една душа, а не зная почти нищо за нея, усещала съм я, понякога тя ме галеше вместо ръцете ти, но беше за части от секундата, пуснах моята да я намери, можеше да се опознаят и да станат другари... но твоята се скри, може би е приятелка с някоя друга, и честно казано, ти пиша, за да ти кажа, че малко я заболя. Наистина не познавам света на другите хора, но моят свят е много различен, научих се да го крия, защото май никой не го разби ...