[П.С. Този разказ е на най-добрия ми приятел,понеже не можа да се регистрира в сайта го пиша от моя акаунт..Поради една причина е посветено на мен.. :) ]
Писмо в бутилка (Края на една звезда)
Валят слънчеви лъчи,когато си до мен.Не чувствам загубата на слънцето,не усещам липсата на небето,щом сгушиш се във мен.Когато те няма се срещам с Лунат,тя не е така лъчезарна,но все пак огрява ме със сянка.Разказвам й за теб,а тя слуша и се радва.И така след срещи и раздели,между спомени и мечти,веднъж Луната не успя да се сдържи и заплака.Аз я утеших,а тя за благодарност започна да разказва... -Тежко ми е!-каза тя-Искам да ти разкажа за една случка,на която бях свидетел,искам да ми олекне,защото е тежко да знаеш всички тайни на Света,но да не можеш да ги кажеш. От доста време съм наблюдалка на Света.Виждам и чувствам неща,които никой друг не може.Много неща съм разбрала,но едно така и не можах.Какво е това любов?Чудех се,гледах внимателно,но не разбрах.Уж всички се обичаха,харесваха,а всъщност в ...