ПИСМО ЗА НИКЪДЕ

Пиша без получател, защото получателят го няма. Просто замина в неизвестността.

Събудих се. Тъмна, студена и самотна нощ навън. Само време за мрачни мисли, защото съм съвсем сама и причината да ми е гадно е проста. Няма те. Отиде си... е, каза няколко любезни думи, че ще се обадиш после, обаче... едва ли. Погледът ти... отбягващ ме, гласът студен и безчувствен.  
Спомням си една мисъл от Даото на Мечо Пух – ”Времето не може да се пести, то се изразходва. Трябва да внимаваме, обаче, да не го прахосаме, докато се опитваме да го спестим.” Пестихме ли времето между нас или не знаехме как да го изразходваме истински?
Всъщност защо понякога мъжете не разбират, че има различни жени?!! За някой връзката е само кафенце, подаръче и бърз секс... е, може и трамплин в кариерата, а други търсят нежност, мила думичка за добро утро, дори едно кратко телефонно обаждане и слънцето ще изгрее в очите ти??!! Хм... може би това го пише само в книгите, е и в дългите телевизионни сериали, които почти всяка жена, минала 40-те гледа и тайно завижда .
Младите са по-серт. Просто знаят какво искат и как да го постигнат и не са чели Пушкин или Димчо Дебелянов. И ето затова се събуждам и с очакващ поглед търся в тъмнината. Напразнооо...
Поредната студена, самотна нощ. Просветва... Сепвам се. Идва утрото и забързаното ежедневие ме чака... до следващата нощ и следващото писмо за никъде...