„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...”
Пинк Флойд/„Още една тухла в стената”
Познато ли ви е? На мен - да! Това е символ на едно поколение, родено всред бунта на мислещите хора, които ги затваряха в концлагери, за да не разклащат устоите на социалистическата власт, бяха гонени, преследвани и дори разстрелвани. Сещам се едно изказване, което прочетох наскоро :
„Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат!” (Т. Живков, на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г.)
До 1990 година протестирахме срещу тоталитаризма. А сега – срещу демокрацията, която вече 20 години едва-едва прохожда. Или липсата на такава, убеждавайки ни колко сме свободни, колко права и свободи имаме… е, поне на документ. Иначе - вятър и мъгла. И понякога дъжд (или сняг, зависи от сезона!), за да не останем хептен гладни и жадни. Но никой не говори за задълженията. Дарвин така и така е казал, че сме произлезли от маймуните, нека работят, за да стават хора. Иначе имаме избор - да живеем в зверилник или да бягаме навън, в друг, непознат ни зоопарк, който бил много по-хубав. Така твърдят. Но върналите се поне за малко маймунки разказват колко по-хубаво е тук, в нашия си. То от нашето по-хубаво нема! Но все пак се връщат в чуждите владения, понеже там имали много посетители, които ги оглеждат, режимът там бил вече установен и всяко животно си знаело мястото в клетката. Без значение, че там ограничават всичко, що е свобода, но го представят като изключителни постижения на демократичните общества. Страхотно, нали!
Но да се върна на основната идея. Та, преди имаше тоталитаризъм, сега вилнее разработена навън и вече изпитана система за опитомяване, представена ни като власт на народа. Страхотна шега… Тогава, до към 1990 година, твърдяхме, че не се нуждаем от мозъчен контрол и стимулиране на мисловния ни процес. Защото не се налагаше да мислим много. А сега? Чалгата, превърната в система от морални ценности и модел на поведение, завладява умовете ни, мозъците на децата ни… И, в крайна сметка, какво иска народът? Определено ни е писнало от зрелища, понеже в зверилника, в който съществуваме, това е ежедневие. Всеки луд с номера си; често и с повече от един, така, за разнообразие, съчетани във волна програма и вариациите й. In vino veritas! - който го е казал, не е сгрешил… особено много. Не е задължително да е нектара на боговете, може и ракийка или биричка, мезенцето… С тази подробност, че нацията ни е вече пияна от доста време и сега се наливаме за спорта. Хубаво го беше писал и описал Вазов – Пиянството на един народ! С тази дреболия, че това състояние продължава повече от век…
Да вдигнем още една наздравица! За махмурлука ще мислим после… ако сме живи да изтрезнеем!...
© Димитър Делийски Всички права запазени