На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изпълняваше едновременно ролите на пилот, общ работник и любовница.
– Топлинните камери показват, че тук живеят някакви същества с тегло около четири килограма. В компютъра няма сведения какви точно са те, но явно не става въпрос за разумни индивиди.
– Знаеш ли… ще ми се да кацнем тук и да поогледаме.
Кейла повдигна вежди.
– Тук едва ли има бракувани космически кораби, които бихме могли да утилизираме.
Капитан Торвъс кимна. Планетата бе малко встрани от основните космически маршрути и вероятността на нея да открият ценни суровини бе минимална.
– Все пак ще слезем.
Кейла не посмя да противоречи на шефа си, още повече, че изпитваше необяснимо желание да стъпи на тази непривлекателна на пръв погле ...