Задъхана, тя бягаше по неравния, наклонен път. Болката в краката ù като вирус се разнесе по цялото ù тяло.Чувстваше я още крачка, две... после сякаш тя изчезна. Най-важното беше да се измъкне, да го направи веднъж завинаги. Цялата трепереше, но не беше от студа, нито от напрежението в мускулите, беше от страха, който изпитваше... Страха да не се озове в онази клопка отново. В момента се намираше в едно от онези отнесени състояния, при които губеше представа къде е, накъде отива. Това просто нямаше значение. Силуетът ù едва се различаваше под сенките на огромните дървета, чуваше се само пукането под окаляните ù обувки и затрудненото ù дишане. Изведнъж силен удар я изкара от странното състояние, в което се намираше. Тя усети допира на студената земя под себе си, почувства и тръпките, които се разхождаха по тялото ù. Навярно се беше спънала в някакъв клон, защото усети нещо топло да се стича по левия ù крак. Силите ù я бяха напуснали, нямаше начин да продължи... Беше обречена. За секунда ...