ellanor (Росица Петрова)
14 16
15.09.2006 г., 11:56 ч.

По-добри 

  Проза
890 0 4

 Вървя по тъмната алея, а ти до мен си. Парфюмът ти обгръща ме като облак нежен. Вървим, но накъде? И двамата мълчим. Тежи ни нещо. И двама ни боли. Ти ли ще започнеш или аз? Да спрем поне, така е трудно. Вдигни очи. Няма смисъл да се крием. Виждам мъката, боли. Вдигни очи, за да ги видя за последно. Какви очи! Така ли трябваше да стане? Да се излъжем аз и ти? Боли, но няма как. Сами ще бъдем по-добри. Прощавам ти, прости и ти. Но да, сами ще бъдем по-добри. Ще ме прегърнеш ли, макар и за последно? Да мога да запазя спомен мил. Ето го и автобусът. Качвам се, а ти оставаш. Така ли трябваше да бъде? Автобусът тръгва, в него съм и аз. Последно сбогом, край. Сълзите стичат се сами. Дали наистина ще бъдем по-добри?   

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поклон за милите думи.
  • харесва ми.Красиво е макар и да е за раздяла.Съжелям само за това,че някога тази болка е била в теб.Ти наисатина имаш чувстава и докато е така знам,че това,което ще пишеш ще е красиво независимо от края.Браво
  • Младост-нерадост, старост-скука, любов-болка, щастие-люлка! 5
  • Росица, това по-скоро ми прилича на стихотворение. Ако го подредиш...
Предложения
: ??:??