Бях студентче, брато. Класика в жанра. Лекции, къркорещ корем, пиячка и курви. Щастие беше, когато мама пращаше колет. Манджички, курабийки, месце от прасето... А пък за уикендите, когато успявах да прескоча до наште... Еееее, нямаше такъв, кеф, братле! Като извадеше тате оная ми ти стара гроздова и арменската трушийка на мама...
- Че кво и е на тая арменска туршия бе?
- Пълнени патладжанчета, брато, завързани с дръжка от целина. М? Кво ше каеш?
- Ееее, верно бе, звучи апетитно!
- Хмм, звучи я! С ледена ракийка е просто музика за сетивата, вервай ми!
- Ок. И кво стана, айде лафи, брато, че неам търпение...
Знаеш ли я оная зъболекарница баш в центъра на Софето, дето във фоайето има огромни аквариуми
и персонала си говори на вие помежду си?
- Братле, задаваш ми риторичен въпрос. Ми, ясно е, че не я знам...
- Аве, там ходят всички, дето лайната им миришат на теменужки, брато!
- Аааааа! Е, ся вече та разбрах...
- Е, смяташ ли, че аз... Ей, тъй на, както ма виждаш, моа да почна там зъболекар?! ...