Нощ. Над скучните панели е пришито пано от еднотипни квартални звезди. Тя и той лежат по гръб на неокосената поляна, точно зад супермаркета. Мълчат еднозначно и се чувстват като забравени монети. Може би след малко той ще протегне ръка към небето, а може би – към нея. Тя вероятно ще го попита откъде знае толкова много за съзвездията, или пък – къде се е научил така нежно да докосва. Не е съвсем сигурно, но това ще е последната им среща, а може би първата. Но нека те си решат в кое да се впият – в свободата, или в инстинктите си.

А утре щели да пръскат полянката срещу кърлежи.