Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си нямаше. Тя тръсна глава. Знаеше, че това е последната й възможност да се махне, но не знаеше дали иска да го направи. Точно по Коледа да изостави корените си. Хммм
    - Мел?
     Мелинда се обърна. Пред нея стоеше Джони- най- добрият й приятел и я гледаше така, както само той можеше. В големите му тъжни кафеви очи сякаш беше събран целият свят. Винаги, когато срещаше погледа му Мелинда потъваше в дълбините на очите му и се губеше в ангелския им пламък.
   - Джони, аз...
   Той се усмихна.
   - Оправдаваш ли се, Мел?
   Тя го погледна горчиво.
   - Не и пред тебе, приятелю. Нямам за какво да се оправдавам. Джони, живяхме като кучета. Наркотици, пиячка, омраза. Бяхме винаги сами на Коледа. Не искам да прекарам и тази Коледа сама...
   - Не бяхме сами, Мелинда. Бяхме заедно. Аз и ти. И бяхме безкрайно щастливи заедно, притиснали тела, за да се стоплим, мечтаейки, копнеейки. Не ти ли липсват онези дни, Мел?
    Очите й потъмняха и сянка на гняв премина през лицето й. 
   - Нищо не ми липсва. Не искам дори да си спомням за тях. Джони, мисли за бъдещето! Можем да сме известни! Ще се махнем от тази дупка, ще живеем, Джони, наистина ще живеем! Няма да се стискаме и да ядем по веднъж на ден, защото нямаме пари за повече. Джони, осъзнаваш ли какво пропускаш?
    Джони я зашлеви.
   - Опомни се, Мелинда! Богаташите са ти завъртели главата! Или си дрогирана...- гласът му заглъхна.
    Това вече окончателно накара Мелинда да изгуби самообладание.
    - И да съм дрогирана, какво от това?
    - Не го очаквах от теб. Не очаквах да започнеш отново...
    Джони се обърна и си тръгна. Мел дълго гледа след него и после пое по осветените улици. Вървеше през бялата пустош, студеният вятър я шибаше през лицето, а единствената картина в съзнанието й беше Ебенизър Скрудж, посетения от трите коледни духа Дикенсов герой...