По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят прозрачни облаци и придават на луната приказен вид...
Часовникът отброява минутите както обикновено, но във въздуха витае нещо различно и загадъчно...
Спомням си го сякаш беше вчера...
...Погледнах на горе, за да потърся звездата. Онази, която ни сочи пътя и ни помага да не губим надежда...
...Колко бе ярка...
... Казват, че ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо то ще се сбъдне... А защо на падаща? Падащите звезди не са ли умиращи?...
В онзи миг аз пък реших да поверя желанието си на „жива” звезда... На онази най-ярката... с мисълта, че ако наистина по Коледа стават чудеса и моето желание се сбъдне всеки път, когато поглеждам към небето и намирам моята звезда ще знам, че е истина...
... ...