(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна.
В читалището, до канцеларията имаше една тъмна стаичка, склад. Знамената държаха вътре и плакати-млакати за 1-ви и за 24-ти май, за 9-ти септември. Украсата на читалището по Нова година и лозунга за панаира – връзваха го на двете тополи: „Добре дошли!”
И на Ибрям тъпанът: кметът му го заключваше, да го не думкат за щяло и нещяло.
Там държаха и няколко ковчега – да има под ръка. Нагласени, готови, само чакат пълнеж.
Комисията изхвърли всичко – плакати-млакати. И ковчезите барабар.
Ибрям си взе тъпана, даскалът прибра Кирила и Метода, другото – на площада, за народа.
– Хайде – дихти баба Гина, – да идем да си земем по един. Впрегнала съм каручката.
– За кво ти е мари, жено? – питам и се кръстя. ...