2 мин за четене
Много мразя клюките, но колежките ме принуждават насила да се занимавам с глупости. Ето например миналата седмица моята колежка Цецка ми каза, че съм много мързелива. Не си стоя на работното място, кога и да ме потърсят, все съм била на кафе. Аз какво съм виновна, че тя не пие кафе. Имала била кръвно и сърце, като че ли аз съм без сърце. Замълчах си и си мисля какво да направя, как да си отмъстя за нанесената обида. И изведнъж ми хрумна една идея. Отидох в съседната стая, грабнах телефона и с преправен глас търся Цецка.
- Момент да я извикам.
А аз като се разревах в телефонната слушалка: „Как не я е срам тази жена, съсипа ми живота, разби ми семейството. От две години ходи с мъжа ми. Какво ще правя аз сега с тези две дечица?!" Разридах се и затворих телефона.
Влизам при колежките, а те от вратата ме питат:
- Ти разбра ли за Цецка? Имала си любовник!
Малка подробност - Цецка е пред пенсия. Скромна, мълчалива жена, която през обедната почивка тича до близкия магазин да напазарува. Изцяло ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация