По стъпките на изгрева (4)
Произведение от няколко части « към първа част
Приливи и отливи
Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казвах му, че му отива. И че усмивката му е дар, който водите винаги ще се радват да отразяват. Е, опитите ми не бяха успешни, защото пътищата ни се разделиха, та трябваше да събера всичките си разказите за синьото. И да ги заключа... а може би дори да напиша нови такива, защото надеждата ми някой да ме прочете...
След като потроших ковчега, за който ти разказах в началото, реших да се разходя по брега и да си поговоря със стихията. Тя ме очакваше, сякаш до този момент сме се гледали през някаква масивна и прозрачна стена, а гласовете ни са затихвали по пътя към другия. Извика след мен развълнувано и в типичен неин стил намокри обувките ми, а аз се разсмях. Седнах на пясъка да я наблюдавам. Беше същата красавица – такава, каквато добре си я спомнях. Твърдо държеше на своите принципи и винаги спазваше правилото за Седмата вълна.
Говорихме си оживено, с нея никога не е скучно. Понякога си мислех, че сме една зодия и когато нещо не ни хареса, го разрушаваме със силата на отлива си. Имало е и моменти, в които са се опитвали да ме променят и са срещали онази толкова спокойна усмивка, затвърждаваща „Морето е виновно...“.
„Морето е виновно...“ не винаги спасява удавника. Като например – последният път. Тогава бях достатъчно смел да заглуша мелодията му в името на приказката от мечтите ми и така добре заплатих този компромис... (на по-късен етап разбрах, че съм изпипал всеки детайл по погребението си)
Морето ме погуби, защото започна да ревнува. Обвини ме, че съм се впрегнал да слушам далечен глас, но не и него. Сега, обаче, съм тук, за да спечеля прилива му и отново да се радвам на музиката, която създаваме заедно...
© А.Д. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вълнуващо търсене на непонятности вътре в нас. Може би морето ще е като ехо с отговори. Зависи колко точно ще се зададат въпросите и дали удавника намира в гласа на вълната - спасение, или покруса. Прочетох с интерес, Ади, и ме понесе на доста километри. Благодаря.
-
И аз съм щастлива, защото живея на морето...
-
Виновен, до доказване на противното, Изгревът обещава да се превърне в... Ден! Поздравления, Ади!
-
Каквото и да напиша няма да е достатъчно, за да изразя чувствата, които ми създаваш. Вече дори.. "емоционална експлозия на сетивата" е едно малко зрънце от Вселената на всички онези емоции, които ескалират под изписаните ти редове. Моментът, в който доброволно се хвърляш в морето, оставяйки се да потънеш в дълбините му. Ти си най - голямата буря, която съм срещала! Не спирай да бъдеш!!
Плача 🌊🌧
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
