Победа или Загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава.
-Янко ела малко. – Каза тя
Ученикът пристъпи към нея. Директорката каза нещо тихо на ухото му и той се върна е започна да си прибира нещата.
-Явно са го хванали да пуши – Тихо казах аз на Васко, който стоеше до мен.
Защо не беше това !? Но не , беше нещо много по лошо.
* * *
На другата сутрин, пред кабинета по рисуване чакахме госпожата и си говорихме:
-На Янко брат му е починал – Каза Митко.
-Не! Не може да е умрял! Явно е изчезнал в Хасково не може да е умрял! – Казах аз. Мисълта за смъртта ми бе далеч от главата
Ала след няколко минути дойде Мишо. Неговото майка е лекар в близкия Свиленград.
-На Янко брат му починал – Каза печално той – Той станал сутринта , измил се , облякъл се и у тях преди да излезе… – Взе си дъх и преглътна слюнката в устата си - … Умрял ! Белодробен ток и умрял на място!
Брата на Янко беше момче на 17 години , в 10 клас и учеше в Хасково. Той се казваше Митко , скромно момче , мълчаливо , с сини очи , светла коса и бяло лице . Той бил много работливо момче.
В час по Английски проявихме желание да отидем на погребението , за да покажем уважението си към Янко и да предадем нашите съболезнования. Ала Директорката влезе същия час и ни забрани да ходим и ни помоли да му помагаме когато се върне.
* * *
През това време , когато ние сме били на училище , в дома на нашият съученик , се били събрали около 40 роднини и 70-80 съученици от Любимец и Хасково.Ето как на мен ми разказаха какво е било там.
Там имало много хора. Всичките му роднини – Баби, дядовци , лели , чичовци … Всички навели глава и ронели сълзи. Всичките му съученици също плачели за Тази тежка и болезнена загуба. Сълзите се стичали по млади и стари бузи , по меки и по сбръчкани от старост и тревоги бузи. Всичките тези сълзи падали на дървения под, локва до локва , капка до капка, човек до човек и всичко това заради лошия хумор на съдбата. Ковчегът бил в хола . Той е кафяв и червен . Капакът бил отворен, вътре било тялото на младежа , а около него било като сняг на сини петна. Очите му затворени, лицето бяло, безжизнено , а в дясната ръка здраво държал една голяма, горяща свещ. Цветя навсякъде . Баба му викала силно и отчаяно с надеждата ,че Митко ще стане пак : “Стани бе Мите! Стани да си посрещнеш приятелчетата! Стани баба да ти сготви нещо, гладното ми чедо!”. Майка му и баща му стояли отстрани и плачели силно на глас. Плачели , ругаели съдбата и смъртта , и си задавали въпросът, който мъчел всички “Защо!?!?!?”. Брат му Янко , който прилича досущ на него , се сгърчил в един ъгъл! Треперил , плачел тихо и просто се чудил къде да се скрие от реалността. На стълбите Някой се качвали , а други ги носели от четвъртият етаж надолу. Краката не държали , ума не разбира какво става и повтаря само 1 дума “Не! Не е истина!!”. Някой пиели Успокоителни, а други изпадали в шок. Всички влизали вътре и излизали разплакани.
Вятърът мъртвешко духаше, облаците се събраха и започнаха да плачат, лютата студенина пронизваше костите, а бащата зариваше гроба на сина си! Край! Смъртта победи. Навсякъде танцуваше своят радостен танц на победата, докато другите я кълняха и плачеха за Митко!
Един живот!!!
Колко алчно е човешкото сърце… За материално притежание…
Едно 16 годишно момче си отиде от Земята…а колко още заминаха за рая…
Това е човешки живот - , секунда …
Спонтанно решение на съдбата …
Все си мислих че това е нещо нормално …
Днес когато видях състоянието на това момче…
Трапна някак моето сърце…трапна от болка и задух…
Можеше да бъда АЗ!
Това плащане на грешки и грехове ли е ?
Не знам, на мога да си осъзная с каква съвест бог взима
Жертви, които са невинни деца, които нямат грехове…
Които ТРЯБВА са живеят…
Та той не бе видял какво всъщност е живота..
ЗАЩО? Защо ние плащаме греховете на Земята …
Защо ние децата сме винаги жертви ?
Толкова ли пречим ? Така ли не сме нужни ?
Дървата как изсъхват на Есен и на Пролет пак се раждат…
Цветята как изчезват Зима … а лято цъфтят…
Отговори няма … Господи кажи ми защо само
Човешкото същество като умре – не се връща пак ?
Защо ?!?! Защо ?!?! Защо ?!?!
Плача и не мога да спра… плача за това че и мен ме чака смъртта…
Може да и след 50-60-80 години…но и мен ме чака…
Там някъде…къде се отива ? в Рая ?
А какво е Рая ? може би бели облаци, красиви ангели...
Може би е аз небесен много тесен и неуравновесен…
Колко ли деца танцуват сега там…на свобода…
Свобода от жестокостта, която щяха да видят тук на нашата Земя…
Ми Не…Не мога да разбера…Как…
О боже мой … нямам думи да опиша това което видях…
Цветя … Пламъци на свещички…
Плач … Болка … Адска Болка....Мъка…
Бялото лице още виждам … Страх ме е … Страх ме е да живея…
Да живея с мисълта ,че се умира в деня в който най-малко очакваш…
Та аз го видях преди 3 дена… жив как може днес да е под земята ?
Там е студено…Мрачно…Пусто…Искам да стане…
Не е ЧЕСТНО ГОСПОД – върни го !!!!
Не мога да върна времето назад…Ни с думи ни с деиствия…
Мога само спомените да връщам … и да обръщам случая с топла мака..
Живота е безцветен…за това може би не цъфти както цветята на Пролет се прераждат.
Радостина Нинева
Нека Бог да прости греховете му и да го приеме до себе се! А единственото нещо ,което можем да правим е да се молим и да те държим в сърцата си!!
© Стивън Всички права запазени