Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
2.01.2008 г., 14:06 ч.

Подарявам ти... 

  Проза » Други
1306 0 7
1 мин за четене
 

Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...

Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.

Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли на сетивността си?

Нежността има цвят. Бяло. Напоследък го срещам само у децата. В ореолно-чистата им същност.

Не искам да обричам нравите на загиване. А истината е, че не можем да се ваксинираме против чувстване. И на душите ни не пише „Годно до...". Годност имат само преструвките ни. След това ги бракуваме...

Обичам да те намирам - част от пейзажа. Пейзажите ме вдъхновяват. Ще нарисувам представата си за теб: чаша горещо какао и люляков цвят. Измислям си тръпчинки и ги целувам. С вкус на череши. И строеж от полени.

Опитвал ли си да дишаш чрез лунните пътеки? Тази вечер луната не е в сребристо. А покрита с бледорозов прах. Подканва ме да хвана ръката ти...

Няма да крия душата си. Нито ще ти я покажа. Ти ще я отгатваш сам. А  може би ще ти разкрия тайните си. Под форма на подарък. Картина - две чаши горещо какао, два чифта очи - люляков цвят.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш невероятни неща. Толкова истински,нежни,чувствени ... Удоволствие е за мен да чета. Поздрави!
  • ... да заменим какаото с кафе, а?
  • ...и политам диво към небето...с люляков цвят и твоята жива картина...страхотни мелодични слова.Благодаря!
  • Всяка дума е начало и край. Всяко изречение те подтиква към следващо. Всеки текст е вълнуващо преживяване.
  • много красив и нежен импресионизъм...
    на границата на пезията...прелест!
    с обич, Ралица.
  • Ефирно и нежно! Поздравления!
  • Откъсваш този люляков цвят и го поставяш в кристална ваза, защото си мислиш за съхраниние. Или може би не. Така мислиш, че ще е до сърцето ти. Ще сложиш аспирин във водата, да ухае по- дълго. Този подарък е всъщност за теб.. Но той иска да се размие във времето, в сезоните, в зората и залеза. Иска да диша. Отдай му се и се открий. Това е пътеката към сърцето ти. Люляковото.Подари му го...
    Браво!
Предложения
: ??:??