Да, за пръв път бях в Прага. Като се изключи едно транзитно преминаване оттам на път за Германия (на симпозиум) преди години. Беше по времето на Шенгенските визи и огромните опашки пред посолствата. Пътувахме с автобус три дни и три нощи. След това се заклех, ако не мога да си позволя по-сносен транспорт, изобщо да не тръгвам. Цялото ти тяло е изтерзано след тридневното друсане и спането на прибежки във възможно най-неудобната поза.
В Сърбия ни спряха пред някаква кръчма и си спомням как една глупава жена от нашия автобус изгуби доста пари на "Тука има, тука няма".
На автогарата в Прага внезапно се оказа, че трябвало да продължим до Германия с частни коли! Не се тревожи за мен - това е минала история. Ние тогава си бяхме купили "най-редовни" билети до Германия, разбираш ли?! А Българската фирма не плащала германските такси, поради което извозваше всички пътници от Прага за Германия в частни коли. И така се озовахме в една частна кола - аз и две мои приятелки - уж са ни взели на стоп. С нас беше и един автоджамбазин, който с виза за Гърция за по-напряко минавал през Германия (от България). Криминална история направо. Та спомените ми от тогавашна Чехия са автогарата и шпалирът от проститутки по пътищата към Германия.

На връщане пътувахме с цяла бригада от 15-20 строителни работници пак по същия начин - с частна кола до Прага и оттам - с автобуса.

***

Този път пристигнахме в Прага по работа. Трябваше да ги купят американците нашите партньори, че да ни организират мероприятие като хората! А то наистина беше перфектно - още с посрещане на летището, с транспортирането, с хотела, та чак до края. Българската група бяхме най-внушително представени - 18 човека.

Хотелът беше добър, в 5-ти дистрикт на Прага, наречен Смичков, което означавало "смесен". Името идвало оттам, че на времето тук имало манастир с големи градини, в които работели хора от различни националности. Първият ден, в зависимост от специфичните ни задължения, част от нашите хора ги пуснаха да се разхождат из Прага, а други, като мен, ни затвориха в една стая и - обучение до дупка. Стегната и наситена програма, спазвана с немска безмилостност. Само че бяхме станали в 4 часа сутринта за самолета и едвам се сдържахме да не заспим. Съдейки по дупките ми в паметта, явно от време на време съм изпадала в микросън. Гледах, че и колегите изпитваха остра нужда да си подпрат клепачите с клечки.

Вечерта посетихме една бирария. Още от София някои от колегите мрънкаха - имало било и мач с Бербатов. Не съм те питала - ти обичаш ли да гледаш мачове? Защото аз - хич. Слава Богу, във въпросната бирария нямаше телевизор.

До заведението стигнахме пешком, което стана повод за невъзпитани мърморения, че други фирми щели да вземат 5 таксита и да ни извозят. А всъщност повървяхме само 2-3 трамвайни спирки. Кога друг път ще ни падне да разгледаме улиците на Прага? Градът е заобиколен от хълмове. И по тях се виждаха много "пътечки на здравето", както ги нарече моята приятелка Теди. А вечерно време е много красиво с накацалите нагъсто светлинки по склоновете. Самите улици са с малки правоъгълни павета. По тротоарите няма паркирани коли! Трафикът не е натоварен. И даже се чудехме с колегите - левият завой разрешен ли е в Чехия? Защото колите, които виждахме, май завиваха само надясно.

Самата бирария беше много долнопробна. С едни кичозни пластмасови китки по масите, с едно "изкуство" по стените... Добре, че нямаше музики! Специалитетът беше огромен печен джолан. "Разбра ли сега защо идват в България през лятото" - съвсем сериозно изкоментира един от нашите. За десерт моята приятелка Теди се престраши да си поръча кнедли. Който не е ял, да си представи сварено тесто, в което е напъхана слива.

На връщане вече беше свил такъв сух студ, че се прибрахме, подтичквайки.

На другия ден до обяда бяхме свободни. Чехите ни бяха организирали един сити-тур с екскурзоводка. Минахме по улиците с автобуса. Естествено - и през прословутия им площад, където избухнала Пражката революция. Пак на този площад някакъв младеж се запалил, не знам за каква си кауза. Този ден имаше избори за президент, та посещението на някакъв замък отпадна - бил затворен. Подразбирам, че си бил в Прага, така ли? Общото ми впечатление - типичен средноевропейски град със старата си архтектура, с павираните улици, чисти и без дупки. Чехите били потомци на келтски племена, каза екскурзоводката. Ами да - много са сходни с немците! И историята им - подобна: крале, дворци, изкуство...

Автобусът ни стовари на онзи площад с прословутия часовник, с фигурките на 12-те апостоли. Смесихме се с тълпата в очакване да стане 11 часа. Наоколо се носеше ароматът на кафе и сладкиши от близките кафенета. Тук наблизо била и къщата, в която живеел Айнщайн (бил преподавател в университета), а също и на някаква много известна жена-любителка на науката, която редовно събирала в дома си други учени. Изобщо, стара Европа си е живяла доста спокойничко и охолно. Имало е религиозни битки между католици и протестанти, имало е изгаряния на клада, имало е Ян Хус, но я го сравни с българската история от 17-19 век!

Екскурзоводката ни разказа легендата за майстора, направил този забележителен часовник, показващ не само времето, но и зодии, сезони и т.н. Той бил млад, когато подписал договор, че гарантира с живота си, че няма да напусне Прага и няма да прави подобен часовник. Естествено, по-късно се опитал да избяга, но го хванали. Смилили се над него, не го убили, но го ослепили. И да, не можел да направи друг часовник, но знаел как да развали този. Така че това било неговото отмъщение. Едва много време след това часовникът бил поправен. Кулата с часовника била разрушена от пожар, но интересно било, че целият часовник се строполил на земята, без да се счупи. Така че отново бил възстановен.

Представи си: слънчево, ясно и дълбоко небе над онзи каменен почти триъгълен площад с кафенета наоколо и изведнъж от нищото започват да валят ледени дребни фини кристалчета. Внезапно става страхотен студ. Небето продължава да е огряно от слънце. Огряна е и кулата с часовника. Всички сме учудени - откъде се взе този сняг? Ето я моята версия за названието Златна Прага – вероятно идва от неповторимия начин, по който слънцето огрява фасадите на старите сгради!

Много е красива реката, която минава през града, с множеството мостове! Естествено, разходихме се по Карловия мост със статуите - по 15 от двете страни. Разказаха ни за краля, който поканил свещеника-юрист уж на обяд, а го накълцал на парчета и го хвърлил в реката. Над реката се появили 5 звезди и така били намерени останките му от рибари. Кралицата, като разбрала какво е сторил мъжът й, тръгнала да се разправя с него, но той насъскал срещу нея злите си кучета и те я разкъсали. Та една от статуите на Карловия мост е посветена точно на тази история. Който пипнел с ръка барелефа на светеца Йоан - въпросният свещеник-юрист, до края на живота си щял да бъде благословен във всичките си начинания, свързани с водата - плуване, риболов, строителство близо до брега и т.н. Само не бивало да се докосва от другата страна статуята на кучето, защото така човек щял да се натовари с агресия. Явно хора, които не са чули за тази легенда, бяха докосвали статуята на кучето, защото и тя беше много излъскана, както и тази на светеца. Естествено, мнозина от нас допряхме с ръка барелефа на чудодейния светец; знаеш, че обичам да плувам!

В хотела набързо обядвахме и с моята приятелка Теди хукнахме към един музей, намиращ се на 100 м от хотела - къща, в която Моцарт дописал операта "Дон Жуан". Изобщо Прага е град, из който и до сега броди духът на Моцарт. Друга история от нашата екскурзоводка - било възложено на Моцарт да напише някакво музикално произведение, посветено на Прага (вероятно заради някакъв празник). От липса на съобразителност му платили предварително и поставили двама стражи пред дома му да го пазят. Те обаче били много мързеливи и не си правели труда да отиват до къщата, където обитавал Моцарт, за да го наглеждат, а подвиквали от прозорците от другата страна на реката. И вечерта, преди концерта, се оказало, че Моцарт нищо не е написал. Но той бързо се взел в ръце и за една нощ сътворил най-прекрасната музика - последната за него, доколкото разбрах. А оркестърът взел в ръце партитурите буквално минути преди началото на представлението. Ние с Теди си припомнихме онзи прекрасен филм "Амадеус", дето го гледахме още по тоталитарно време. Защо не го повтарят? Бих го гледала пак. А Моцарт пък бил с някакъв сърдечен порок - ми каза Теди. За това го изобразявали със зачервени бузки.

Самата експозиция в музея беше повече от скромна. Но ни пуснаха Моцартова музика. Обичам я. Имаше и много странни музикални инструменти. Напр. клавесин, на който са сменени местата на черните и белите клавиши. (Не ми се смей на музикалното невежество, моля!). А също и една огромна Z-образна тръба - музикален инструмент. И мандолина. През лятото в този музей се провеждат Моцартови концерти. За целта има специална зала. Има и разкошен парк, простиращ се почти вертикално нагоре по склона на един от хълмовете. Със каменен бюст на Моцарт, естествено, пред който се снимахме.
Вечерта всички бяхме поканени на един ужасно скъпарски ресторант - "Белвю", вероятно защото беше на брега на реката и наистина се откриваше чудна гледка. Менюто в ресторанта беше от онези с големите чинии, в които са поставени няколко пикограма от листа на глухарче (т. нар. рукола) и ефирен намек за трюфел. Както каза Теди - ако някой иска да омайва някоя жена, трябва да я доведе точно тук. Само дето жената би трябвало да е на не повече от 20.

В едно от сепаретата беше се настанил шейх с бяла роба и покривало на главата (джалаби). И жени с черни фереджета, през дупките на които не се виждаха очи. Страх да те хване.

Напълно споделям мнението ти за скъпарско-снобарските ресторанти. Но все пак е добре да видиш поне един, нали? С тоалетни с позлатени кранчета и индивидуални хавлиени кърпи за посетителите. Липсва обаче уют. Набързо се наядохме и хукнахме обратно към хотела.

Третият ден отново имахме обучение до обяда, а преди да отпътуваме за 2-3 часа направихме шопинг тур в местния мол. Казахме си, че непременно трябва да се върнем тук, когато стане топло.