Гората мълчеше, стаена като пред буря. Странна тишина…
Само облаците бързаха да обгърнат звездичките си и да им разкажат приспивната си приказка, но това беше непосилно за тази вечер. Нито една не искаше да спи. Играта на криеница им харесаше, а и тишината долу изостряше любопитството им до полуда... Проблясваха оттук-оттам, надхитряваха някое облаче и всяка се надяваше първа да разкрие загадката…
Гората беше настръхнала от очакване. Животът в нея гледаше единствено към светлината в скалите.
В миг шепот и плач се чуха едновременно. Тихичък, нежен бебешки гласец се понесе от клон на клон, от усмивка на усмивка.
- Роди се, роди се! – прегърнаха се дърветата, животните подгониха ехото.
Вятърът го понесе към звездичките.
- Роди се Бебетооооооо!...
- Да отидем да го видим, да го поздравим, дар да му поднесем!
Радостта веднага се премеси със суетня. Поточето поспираше след завоите, за да успее да изкъпе всички животни. Събираше водите си, за да се огледат в новите си премени.
Обгръщаше всяко ...