Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за по-голям драматизъм.
Но други ви обрисуват тъжен/сладникав свят от буквализми... тези, вторите, заслужават линч. Чрез тях виждаме всичко неприемливо глупаво и неприемността е в нашите глави, а не е внушение на автора. Тези, вторите, изливат всяка своя мисъл, всеки свой недовършен кадър пред зрителя, като че ли подигравайки му се, упорствайки с "и аз творя". Виждаш: "толкова съм аз сама"! След това: "ще те пазя като мъничка звезда"! Отново: "толкова съм аз сама"!!! Отново: "сякаш свършил е света"!!! Като гвоздей в цветното ти съзнание, богатото ти въображение, забиват една пуста, скучна, бездарна картина и палят нацистки огньове, повтаряйки го отново и отново, и отново... за да остане само тя! Поетите... художниците на реверсивната реалност... те са безлимитни, те са трудни, те са истински самотни. Има причина. В опита си да опишат реалност, са създали нова, тяхната е по-ярка и те са Богове, а като такива, те са безлимитни, трудни, самотни... търсят своите Адам и Ева, търсят публика за своите чудеса, търсят размножението за плътност на своята реалност, търсят да дарят живот и да заплачат като създатели. Саможиви, деспотични, но и зависими от своите деца, зависими от всеки ум, проникнал в техния свят... те ви обичат и, обичайки ви, дават Свободен избор. Вътрешното ви огледало да пречупва вече изписаното слово, да го направи ВАШЕ. Те са поели тежестта ви, греха ви, болката ви, сластния ви порив, колебанията и съмненията ви. Това е отговорност. Това е творец. Това е създател. Нека не палим онези нацистки огньове, нека оставим умовете си с Бог или бъдем Богове сами!
© Ареола Всички права запазени