На 26.03. 07г. по телефона ми се обади Тодор Джонев – професор по мениджмънт, Председател на Академичния Съвет на Интердисциплинна Гражданска Академия, Президент на някаква енергийна система в Южна Африка и какъв ли не още организатор….Предположенията ми се оправдаха – канеше ме да участвам в среща за учредяване на Национално Гражданско Обединение “България” с наименование “Асоциация за защита интересите на гражданите” за следващия ден – 27.03. Предположих какъв ще бъде характерът на срещата и веднага публикувах в Сайт за лично творчество в Интернет “Откровения” следното стихотворение, с което правех екзистенциална характеристика на съвременния човек, с особено внимание върху екзистенциалните особености на българина:
Няма любовта да ни напусне
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Любовта за двамата говори,
моя скъпа и обичана жена:
как с теб, в радостни простори,
смъкнахме сива, тежка пелена,
яхнала душите ...