5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дрехата ѝ била изтъкана от най-фина материя, ала кожата ѝ била цялата в рани. Звучала прелестна музика, но очите на младата жена били пълни с Мрак.
Мъдрецът се приближил до владетеля и поискал да зададе три въпроса на неговата съпруга. Щом получил разрешение, се приближил до нея и гледайки я в очите, попитал тихо:
— Кога за последен път се разхождахте боса в дъжда?
— Аз съм съпругата на владетеля, не правя такива неща.
— Кога за последен път се смяхте на дребна шега?
— Аз съм съпругата на владетеля, не се смея на прости неща – отговорила с ирония тя.
— Кога за последно живяхте? – не отмествал поглед от нейния старецът.
Красивата жена замълчала. Старецът вдигнал ръка и ѝ посочил три неща – прозорецът, една от бременните слугини и придворния шут.
После излязъл тихо, оставяйки след себе си говореща Тишина.
Ако не храним Душата си с Обич, ако не даряваме Светлина, някой ден – уморена от чакане, тя ще литне гордо над Плътта. Защо едва тогава осъзнаваме колко дребни са привидно „ценните неща“? Защо, загубвайки я, ще повярваме, че Обичта ни може да спаси света? Мисълта е мощното оръжие, което може да я брани в тленността. Силата ѝ спи ли непробудно, нужно е събуждане с Любов. И свобода.
автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Притчата е от книгата "Мисли без плът" - второ допълнено и преработено издание;
издателство "АртГраф" - 2024 г.
© Илияна Каракочева Всички права запазени