- Сбогом скъпа, когато се върна, ще живеем като царе!Ще видиш че ще бъде прекрасно! - Ленистър махаше на съпругата си ентусиазирано,поради предстоящия полет от който се очакваше да затъне в пари.
 Малкото роднини на екипажа се бяха събрали, за да им пожелаят успех и след 10-тина часа да ги посрещнат тук отново като герои поради належащите запаси от газ,и поради опасностите които ще срещнат по пътя. Хората започнаха да се дърпат настрани след предупредителния сигнал,1 минута преди двигателите на кораба да заработят и да изпепелят всичко наоколо,и да вдигнат кораба във въздуха.
 Ленистър седна на една от койките като огледа тримата си колеги пазачи,като единият изпълняваше ролята на пилот.Сержанта бе много амбициозен човек,но никога командващите не му даваха възможност да се докаже.Мечтите му да стане висш офицер пропаднаха,но сега мечтата му бе да си осигури добър живот с жена си след като спечели достатъчно пари от тази мисия.Всички бяха наясно че този човек няма да се спре пред нищо за да завърши тази мисия успешно.Ленистър нямаше намерение да му пречи,а само за да помага.Пилотът,бе съученик на Ленистър още от академията за пилоти,която той така и не завърши,но бе чул че неговият съученик се е показал като един от най-добрите.Само другия пазач му бе непознат,не го бе виждал в базата преди,но не го и интересуваше това,остваха по малко от 10 часа преди да забогатее и да започне новия си живот. Мисията им бе проста ”Вземете колкото може да носите” газта нужна за корабите нямаше много източници на планетата,но и бе доста скъпа,така че най-добрия вариант бе да я прибират от астероидите и да я връщат на планетата,но тъй като газта е много неустоичва,командването бе решило да се изискават само доброволци.Доброволци обаче за такава опасна мисия не бе никак лесно да се намерят,затова имаше голяма награда за тези които успеят да се върнат.Това караше много да опитват,и все пак малко се връщаха.Ленистър обаче въобще не се интересуваше от предишните мисии.Сега бе уверен че ще успеят,сержанта бе много способен човек,а й какво могат да направят 6 затворника,без оръжия.Затворниците бяха докарани вместо професионални миньори,защото добиването на този газ бе много опасно и при малка грешка можеше да избухне и с него да унищожи и всички извън кораба,а дори и самия кораб,зависи от концентрацията на газта.Затова и имаше пазачи,които бяха повече от добре въоръжени,автомат и пистолет.Затворниците спрециално бяха подбрани с устоичиво психическо състояние за да не се опитат да взривят газта и да унищожат всичко.Намираха такива с останоло чувство за самосъхранение което би трябвало да ги възпре да взриват газта и да убия всички.На теория подбраните затворници не бяха способни на това,но в практиката се бе случило няколко пъти. Корабът току що бе напуснал атмосферата,и оставаха около 4часа за да стигнат до набелязания астероид.Бе им забранено да слушат радио емисиите или да използват каквито и да било приемници,за да не отконяват вниманието си от затворниците.Разбира се тази заповед рядко бе изпълнявана стриктно,но с присъствието на техния сержант на борда и неговите амбиций тази заповед със сигурност нямаше да бъде нарушена. Докато пътуваха към астероида,Ленистър вече правеше планове как да похарчи парите си,в какво ще инвестира и всичко останало.Бе планирал всичко.Беше много щастлив и бе сигурен че ще успее,а и виждаше че затворниците си кротуват,по всичко личеше че ще мине гладко.След около 2 часа вече той се чудеше какво да прави,разговори не се допускаха и скуката бе непоносима,тя направо го караше да заспива което бе далеч по лошо от разговор между пазачите,но заповедите си бяха заповеди и той нямаше намерение да се лиши от някаква част от пари заради някакъв глупав разговор.Но пък и скуката си казваше думата.Ленистър седна до един от затворниците и се замисли “Ами ако не се върна” – как така няма да се върна,та какво може да ми попречи.Затворниците са мирни,няма да правят глупости,а и наоколо има доста патрули така че пиратите поне за сега не са никакъв проблем. Редник Ленистър се самозалъгваше че е в пълна безопасност макар и да му бе повече от ясно че затворниците както са мирни и кротки могат да се превърнат в истински камикадзета. -Нямаше ли да е по добре да живея,макар и в мизерия с жена си,вместо да рискувам живота си по този начин?Не това нямаше да е живот.-те живееха доста мизерно понеже имаше голямо нападение над жилищните сгради на десантчиците във военната база в която живееше Ленистър и жена му.Късмет бе че той бе на работа,а тя беше излязла.Повечето десантчици бяха също на работа,но семействата им бяха по домовете си.Те бяха загубили най-скъпото си.Макар и десантчик бе неподходящ термин за воиниците на борда на корабите,тъй като на практика десант на планета,база или кораб бе невъзможен,това бе най-близкия по смисъл термин които обединяваше функциите на воиниците. Сержанта се подаде от пилотската кабина и ги извести че навлизат в астероидното поле,където се намира и желания астероид.След няколко секунди корабът започна да се тресе и се чуваха кухи звуци от ударите на малки метеоритчета по обшивката на кораба.Летенето през метероритно поле беше доста опасно поради непостоянните движения на метеорити и по точно на по-големите метеорити с диаметър поне метър.Те при достатъчна скорост можеха да пробият обшивката на кораба и да го разхермитизират при което би последвала бърза и ужасно мъчителна смърт за тези които не са със скафандри. Ленистър бе много въодушевен тъй като вече бяха минали половината път,но оставаше най-опасната част от пътуването.В астероидното поле патрули нямаше поради големия риск със сблъсък на кораб с метеор,което пък предразполагаше появата и пребиваването на пирати в тези участаци.След няколко минути Сержанта отново се показа и извика на затворниците да облекът скафандрите си и да приготвят шлемовете си.Корабът бе съвсем близо до астероида и пилотът бе започнал да въвежда параметри в компютрите за да може корабът да стои неподвижно спрямо този астероид.След дадения сигнал от пилота,затворниците сложи шлемовете и излязоха на повърхността на астероида като задачата им бе да пробият достатъчна част от външната част на астероида за да може смукателната тръба да изсмуче газта от вътрешността на астероида.Ако затворниците не спрат да пробиват навреме можеха да възпламенят газта и да унищожат всичко наоколо.Затова и около врата на затворниците бе прикачен малък експлозив достатъчен да убие затворника ако той е предприел действия застрашаващи сигурността на екипажа и успеха на мисията.Сержанта нямаше да се поколебае да взриви всеки един от затворниците в случай на такива действия от тяхна страна. Сега когато затворниците не бяха на кораба,екипажа можеше да си почине 1 час докато те привършат и после автоматичнти системи на кораба щяха да свършат за 5 минути.Ленистър реши вместо да слуша радио да опита да поспи и да добие нови сили за дългото пътуване към дома.Редникът легна на коиката и малко по малко се отнесе в безгрижен сън,разбира се имаше и на пост някого,естествено сержанта,той бе твърдо решен да не оставя друг да върши тази работа.Лени,както го наричаха приятелите вече сънуваше когато виковете на сержанта го събудиха и той подскочи от коиката,удряики си главата в горната,но без да обръща внимание на това отиде до сержанта и го попита какво става.Един от затворниците не спираше да дълбае в астероида и имаше риска да го взриви и да унищожи себе си и кораба.Другите затворници бягаха към кораба и блъскаха по външния люк.Сержанта заповяда на пилота веднага да закара кораба на безопасно разтояние от астероида.Но Ленистър нямаше намерение да остави тези затворници да умрат на този астероид когато те нищо не са направили.Той отвори външния люк,след това го затвори,херметизира междинното помещение и отвори вътрешния люк.Излязоха и петимата затворници,но единият бе насочил пистолен към Ленистър,”от къде го е взел” помисли си редника,погледна кобура си и видя че е празен.Веднага се обърна към колегата си,но той просто с усмивка поклати глава,тогава се чу изтрел,които прониза главата на предателя и оплиска стените около него с кръв,затворника насочи пистолета сега към Лени,които осъзна че ще е следващият.Пилотът извика че сега се откача от астероида,докато сержанта тогава се подаде от пилотката кабина за да види какво става. Тогава мощна екслозия разтърси кораба,вибрациите бяха толкова силни че всички изпопадаха по земята,корабът едва не се бе пръснал от мощния взрив.Лени удари главата си в нещо твърдо и изгуби съзнание.Корабът бе почти унищожен,известно време се рееше из космоса и след време гравитационното поле на четвъртата планета го бе хванало и го повлече право към повърхността й.Тя бе пустинна планета.Въпреки това имаше подходяща атмосфера да поддържа живот,макар и доста суров.Сблъсъкът с атмосферата едва не раздроби кораба,които постоянно се ускоряваше към повърхонстта.Въпреки че кораба бе оцелял експлозията от астероида и сблъсъка с атмосферата,твърдата повърхност ще нананесе финалния удар и кораба и екипажа му ще бъдат размазани. Пилотът се свести,той не изпадна в безсъзнание защото бе вързан с колани за креслото и носеше шлем които го предпази от удар в металните стени на кораба или в друг твърд предмет.Той включи всички двигатели,но явно само двата задни двигателя работеха.При тази ситуация корабът щеше да се забави достатъчно за да оцелеят хората в задната част,ако въобще има живи там,но кабината щеше да се забие в земята и щеше да донесе сигурна смърт на пилота.И въпреки това пилота нямаше друг избор.На 30 метра от земята пилота включи работещите двигатели като им подаде 110% гориво при което дюзите можеха да се стопят,корабът уби голяма част от скоростта,но дърпането което създадоха двигателите скъса на две кораба,като пилотската кабина се заби в земята,а задната част на кораба направи сравнително гладко кацане... Ленистър се събуди,гледаше право нагоре.Виждаше толкова много красиви звезди блещукащи в прекрасен синкав цвят.Опита се да стане,но успя леко да помръдне само дясната си ръка,но не я мърдаше повече защото изпитваше непоносима болка при това движение.Лявата му ръка бе счупена на поне 4 места,тя бе така извита че само вида и караше редник Ленистър да настръхва.Той леко надигна глава и видя че краката му висяха от ръба на счупения корпус,малко по нататък видя и разпарчосаната кабина на пилота.Той въобще не усещаше нито краката си,нито ръцете си,но това което можеше да усети бе само острата болка. Когато огледа толовището си за някакви рани с учуда установи че няма,но се досети че при тези счупвания на краиниците му навярно ще има масивни вътрешни кравоизливи и наранявания.Той погледна хоризонта и видя как леко започва да се издига слънцето.”Последния изгрев” с въздишка каза той,но болката в гърдите му бе непоносима и неможеше да си поеме дълбоко дъх и дишаше много трудно.Червеното слънце бавно се издигаше над хоризонта.Дори и сега когато бе рано сутрин на тази планета лъчи на слънцето пареха по тялото на Ленистър или поне там където той можеше да почувства.Слънцето бавно преминаваше в ярко оранжев цвят и ставаше все по непоносимо.Той долови лек шум които прекъсна прекрасната тишина на която Лени се наслаждаваше,за миг спря,той видя триъгълен силует на кораб кацащ близо до останките от кораба им.Отново се появи шум,този път много силен.Вятърът създаден от дюзите на кацящия кораб,разпръскващ пясък навсякъде заслепи Ленистър.След малко отново се възстанови тишината.”Кораб” тихо промълви Лени,без да се притесява от острата болка в гърдите му.Той разпозна дизайна на кораба.”Спасен съм” с радост изрече тихо Лени,но когато се вгледа по добре в кораба забеляза череп на едно от крилата му.В погледа му се виждаше страх.Той вече бе наясно че няма да бъде спасен,огледа се във вътрешността на тази част от кораба за оръжие,но имаше само кръв и тела навсякъде,не успя да види оръжие,а и да беше нямаше да успее да стигне до него.Той чу леки стъпки.Затвори очи и когато ги отвори след няколко секунди видя че има коленичещ ковек до него,които положи ръка на студеното му чело.Лени се почувства толкова приятно при допира на топлата ръка на непознатия и затвори очи,спомни си най-щастливите мигове от живота си,детството си,мислеше си за прекрасната му жена,която скоро щеше да остави сама.Ръката на непознатия се оттегли от челото му,непознатия каза няколко думи.Лени отвори очи,видя че непознатия е насочил пистолетът към него,първо ярка светлина заслепи Лени,а след нея настъпи мракът и вече познатата му тишина...

Има някои неприятни повторения, но, за да ги избегна, трябва да променя част от разказа затова ги оставих така.Разказа едва ли ще се нареди сред вашите топ10, но е първото нещо, в което вложих повече смисъл.