До мен, когато бях на 13.

Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се коси. Обичай се въпреки това.
Знам, че си малко объркана. Още не знаеш какво ще правиш с живота си по-нататък. Страх те е в коя гимназия ще отидеш, опитваш се да не разочароваш родителите си. Успокой се. Ти все си една нервна, винаги се чудиш какво ще стане "Ако..." Спри за секунда. Дишай. Всичко ще се нареди. Това ти го обещавам. И какво като чака цяло лято, за да разбереш в кое училище ще отидеш? И какво като до последния момент не беше сигурна какво искаш в бъдеще? Знам, че плановете на майка ти те побъркват. Не се притеснявай, тя не се е променила, но ти ще се промениш. Малко по малко ще се научиш да се разбираш повече с нея. Тя те обича безрезервно и просто иска да направи правилния избор вместо теб. Хубаво, че нейният правилен избор се оказа грешен. Попадна в хубаво училище. В същия клас като най-добрата ти приятелка, с която бяхте разделени три години. И това ако не е съдба...
Бъди по-търпелива. Знам те аз с твоите списъци и планове. Искаш всичко да се получи така, както си го планирала, в точно определения час. Спри. Дишай. Животът не е влак стрела. Понякога плановете се объркват, хората не се появяват  навреме и списъците се губят. Това не е краят на света. Карай го по-леко. Наслаждавай се повече на случващото се около теб.
Бъди по-спокойна. Ти си като бомба със закъснител. Често се намират хора, които те карат да избухваш. Прекалено често те са важни за теб. Брой до десет. Брой до сто ако трябва. Знам, че си огнена и душата ти е в пламъци, но гледай винаги да имаш пожарогасител под ръка. От думите боли и точно те оставят синини в съзнанието.
Бъди по-уверена. Ти си си ти. Никога не си се опитвала да се харесаш на всички. Никога не си се променяла заради някого. Приятелите идват и си отиват. Ти остани вярна на себе си, подкрепяй собствените си идеи, обичай се, насърчавай се. Винаги ще се намери някой, който няма да те харесва. Винаги ще има хора, които ще се опитват с всички сили да те блъснат в калта. Не им се давай. Бори се със зъби и нокти за нещата, в които вярваш, за идеите, които имаш. Не позволявай на никого да те убеждава в обратното.
Учи се от грешките си. Пази сърцето си от неправилните хора. Любовта има вкус на сдъвкан лимон, но понякога е и захарен памук. Позволи на някого да те увери в това. Избирай правилните хора. Ако нещо не ти харесва, промени го. Ако не можеш да го промениш, тръгни си. Само не го оставай то да промени теб.
Помниш ли как те беше страх от тъмното? И изобщо не харесваше нощта? Е, и това ще се промени. Ще започнеш да я обожаваш. Няма да можеш да й се наситиш. Тогава ще си в стихията си. Не оставяй тъмата да те погълне, забавлявай се с нея. Ако усетиш, че те обгръща прекалено плътно и те задушава, светни лампата. Не позволявай на нищо да те плаши. 

И бъди спокойна. Ще откриеш хубавата музика, стойностните филми и все по-често ще се потапяш в магията на книгите. Ще плачеш много. Не ти го казвам, за да те плаша. Напротив. Ще плачеш, когато ти е тъжно, когато си щастлива, когато си ядосана. Едва ли някога ще се пребориш с това. Но знам и какво ще ти помогне. Помниш ли онзи летен ден на балкона, когато написа първото си стихотворение? Няма как да не го помниш. Беше вчера. Все забравям, че си само на тринадесет. Това първо стихотворение ще промени живота ти, вярвай ми. Ще те направи по-силна. Ще ти дава надежда. Ще ти предлага нови хоризонти. Ще поправя крилете ти всеки път, когато животът ги скършва, за да можеш пак да летиш. Никога, никога не се отказвай от тази си страст. Бъди щастлива!
Тепърва ще бъдеш изправена пред много избори, а ще имаш малко време да решаваш. Знам, че ще постъпиш правилно. Знам го, защото без теб мен нямаше да ме има. И мога да те уверя, че там, където съм сега ми харесва.  Обичам семейството си. Обичам приятелите си. Щастлива съм. Имам всичко, от което се нуждая. И ти ще стигнеш до мястото, на което съм аз сега. Пътят до там е неравен, неотъпкан, заобиколен от тресавища и комари. Ще падаш, шипките ще дерат ръцете ти, но не се отказвай. Не се предавай. Накрая на тунела ще видиш светлина.
През това време спирай колкото се може по-често на пътя. Отиди до онзи запуснат лунапарк и се качи на влакчето. Отиди до Айфеловата кула и виж света. Виж само какво те очаква. Тази необятност е твоя. Ти притежаваш Вселената. Тя е твоят дом. Лети, тичай, гмуркай се. Мечтай, рисувай пеперуди с въображението си. Пей с лястовиците. Обичай.
Аз ще те чакам в края на пътя. В края на нашето приключение. В края на нашата приказка. Сега тичай да играеш! Лято е, свечерява се. Перфектното време за една игра на криеница.