Здравей, Аня!
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи да усетим присъствието си.
Помниш ли, Аня, как пристигна в малкото градче на брега на морето с надеждата да изкарате с приятеля ти една незабравима почивка? И как той вместо да те посрещне на гарата, изпрати някакъв познат да те вземе. Как дойде при теб със закъснение и с оправданието, че репетирали с групата. А ти му повярва и когато се провали при интимността, пак се оправда със нещо мъгливо.
Помниш ли, Аня, как вечерта в заведението, където свиреха, не ти каза веднъж колко те обича? Но колко пъти направи комплимент на певицата им. А тя, горката, май искаше да се надпява с гларусите.
Помниш ли, как на другия ден ти отиде самичка на плажа, защото той бил уморен? И когато не го завари в квартирата, повярва, че бил се разхождал.
А оправданието за липсата на топла вод ...