/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогатели – и със захар. Ако сме лукс – оооо, и сирене. А в най-заситените дни – дори масло.
Та ето ви една попарка от кратки мисли, лафчета, искрици, шашкъниики…
Живея природосъобразно – уча се от котката…
Диктатура на демокрацията…
Чувствителен като клозетна седалка…
Атентат – пратили му антракс по електронната поща…
А когато се връщат пари по факса?
Всички обещават преди избори всичко, само скромният политика по малко - ниски заплати, частична заетост, никаква грижа за сигурността и човешките права. И му повярваха… ...