Попътен вятър
Центърът на София
Вятърът извива песните си в сложна инструментална мелодия. Бавно се прокрадва в човешкото съзнание, оставя само спомен за изпята песен. В тишината на целия този концерт звънят камбаните на местната църква. Построена с благородна християнска цел, сега тя служи единствено да привлича чуждестранни туристи, за да им бъдат продадени разни сувенирчета. Сергиите тепърва отварят своите “врати”. Минават няколко часа в безцелно чакане на чужденци, защото всеки знае, че българите само разглеждат и най-много да те попитат колко струва. Вече е следобед, а клиентите започват да се появяват постепенно. Чуват се разностранни викове:
-Само при мен на ниска цена... туенти лева! Българска роза, булгериен роуз!
От другата страна има редица възрастни жени, които по цял ден продават ръчно
направени плетки. Като дефинирам продават, за съжаление, се разбира седене на стол под слънцето от сутрин до вечер. Я някой мине, я не.
В същинския център преобладават магазини за дрехи, чер ...