Времето беше прекрасно, не много топло, точно както го харесвам. Реших да се поразходя. Паркът се намира на около километър от апартамента ми, така че стигнах за десетина минути. Отправих се директно към езерцето. Две патици пореха бавно гладката му повърхност. Погледах ги известно време, после продължих нататък. След час започнах да усещам умора, но продължих да крача. Изведнъж върху ръката ми капна дъждовна капка и аз се стреснах, може би защото бях потънал в размисъл. Тогава забелязах, че тъмни облаци са скрили слънцето. Време беше да се прибирам.
Пороят рукна внезапно и за секунди ме намокри до кости. Побягнах.
Забелязах я, когато стигнах до входа на парка. И тя изглеждаше мокра до кости. Дългите ù тъмноруси коси се бяха разчорлили. Ако можеше, несъмнено щеше да изтича да се скрие на сушина. Само че не можеше, придвижваше се с патерици. Десният ù крак бе гипсиран от основата на пръстите до... някъде над коляното. Гипсът ми се стори бял, но като се позагледах, видях, че сивее. Явно ...