Пощади ме
Помогни ми, моля те!
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., ако се нареди е ясно, а какво ще стане ако не се нареди? Това ми е непонятно. Дали и двамата ще се измъчваме до края на вечността? Дали? Наистина не разбирам какво как и защо се случва.
Мозъкът ми е замъглен от мисли за смъртта и мечти за отвъдното. Знам ще кажеш може би „Недей, не го мисли!”, но нещо вътре в мен е по-силно от мен и ме връща отново и отново към всичко. Казах ти за вината, казах ти за всичко. И все пак не мога да спра да ти се извинявам... никога няма да мога да спра.
Затова моля те, помогни ми, вземи този нож и го забий с все сила в гърдите ми, за да не се събудя повече и поне ти да знаеш какво се е случило с мен, моля те!
Ще ти благодаря с последния си дъх, Красавице, обичам те!
© Слънце Антимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всъщност, ножът е най-малкият проблем. Сърцето е ранено от нещо по-силно и болезнено, но не и неизличимо. Има драматизъм, чувства, няма разум,а само диагноза "болен от Любов". Напомни ми ученическите ми години.
-
Я вземи сам ножа.
-
Понеже се четат само редовете и се прескача това между тях ще разясня, Смъртта тук е края на нещо и началото на друго. А ножа е средството, което помага за завършването на едното и започването на другото "на чисто". Само един човек (предполагам) може да разбере смисъла. Този за когото е написано.
-
Да, съгласна съм, Ренета, абсолютно сте права.
Просто това:
"Затова моля те, помогни ми, вземи този нож и го забий с все сила в гърдите ми, за да не се събудя повече и поне ти да знаеш какво се е случило с мен, моля те!
Ще ти благодаря с последния си дъх, Красавице, обичам те!"
ми дойде малко в повече. -
Цвети, споделям!
Но си мисля -
Не е ли всичко което правим и за другите също тъй егоистично,
защото уверявам те в живота всичко е ЛИЧНО
давайки на другите, за себе радост добавяме - зная го туй отлично,
и макар да назвучава цинично -
всичко в живота е неосъзнато егоистично!
п.п. Хубав опит за лееко сладникава елегия /прозата също допуска това/! Хареса ми! -
Твърде егоистично от твоя страна ми се струва цялото това нещо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
