15.03.2006 г., 22:37 ч.
Последна целувка
3 мин за четене
Още е тъмно ,но скоро щеше да се зазори.Той лекичко я побутна и тя отвори очи.Наведе се над нея и я целуна леко.
-Време ли е?
-Да,хайде,ще ти помогна.
Той лекичко е подхвана,тя се хвана за него и се надигна.Бе лека и топла.Прииска му се да я гушне,както преди .Тя да притисне тялото си към неговото и леко да се извие,както преди..както преди.Вече нищо не е както преди.Помогна и за банята,подаде и дънките и топлия пуловер,който тя много обичаше,защото бе пухкав и мек.Гледаше я седнала на стола как бавно сресва косите си,коите светли и меки падаха по раменете и.Загледа се в огледалото,а лицете и бледо .Тя си бе същата ,неговата Нина.Нина-любима,както я наричаше ,а тя се смееше и отмяташе коси.Господи ,кога започна всичко ,как на тях се случи.
-Хайде,готова съм съм-каза Нина и леко се надигна.
Той искаше да я попита какво ще закусва,но се отказа-тя шеше да поиска ябълка от която щеше да отхапе хапка и после да каже,че се е нахранила.Влезе в кухнята изми ябълка и я подаде.
За себе си направи кафе,силно и горчиво,преди го пиеше със захар,напоследък го пиеше горчиво,така усещаше вкуса му ...
Днес щяха да идат на преглед пред комисия.След втората операция,след всичкото бягане и тичате тя от ден на ден изгаряше бавно като свещичка.
На излизане от кабинета,Нина се залюля,пребледня и Яне леко духна в лицето и , поощипа я и почти я занесе на пейката отсреща.
-Добре съм,Яни,добре съм!Само все ми се вие свят.
Знаеше Яне ,колко е добре...Лекарите и даваха малко...много малко.
-Хайде,ела да идем в колата.-подхвана я и тя се облегна на него.
Когато се прибраха,тя поиска да си легне.Не се събуди за вечеря и Яне я остави да си почине.Той гледа телевизия,разглежда албумите със снимки и така задряма седнал на пода до леглото.Събуди се през ноща,Нина леко се размърда ,а той с върха на пръстите си я погали и отметна косите и.
Не можа да заспи до първите лъчи,които сякаш подгонени деца палаво влязоха в спалнята.Вечер Нина не искаше да пускат завесите,така гледаше небето и звездите,когато имаше звезди.
..........................
Седмица Нина почти не ставаше,чувстваше се безсилна,слаба и уморена,а привечер поиска Яне да я поразходи с колата.
Яне караше колата ,а Нина загледана в дърветата край пътя леко се усмихваше,едва,едва.
-Яне ,не ми се сърди!
-За какво да ти сърдя Нина?
-Оставям те сам.Отивам си Яне,прости ми!
Той намали колата,спря на близката отбивка ,а Нина загледана в него се усмихваше.
-Какви ги говориш мила ?Нали чу?Лекарите казаха,че ще се оправиш.
Наведе се над нея и погали косите и.
-Яне,мили... .Не и стигнаха сили за друго.Затвори очи и се отпусна.
Яне я гледаше и галеше косите и.Нямаше нужда да вика спешна помощ.
-Много малко и остава,тя си отива,така каза той ,нейния лекар.
Милваше косите и Яне и изведнъж нещо дълбоко в него изригна.
Зацелува лицето и,впи устни в нейните бледи и безжизнени устни.Целуваше я ,както казваха хората,като за последно.
-Нина-любима,Нина-любима...ооооо моята Нина...
Отново я целуна ,страстно ,както я целуваше тогава...някога...
После хора,тъжни лица,погребение...Яне бе като в сън.Но повече не я целуна,дори когато отвориха ковчега за да се сбогуват с нея близките и.Неговата Нина не беше там,тя лежеше в сърцето му и нежно спеше.
-Време ли е?
-Да,хайде,ще ти помогна.
Той лекичко е подхвана,тя се хвана за него и се надигна.Бе лека и топла.Прииска му се да я гушне,както преди .Тя да притисне тялото си към неговото и леко да се извие,както преди..както преди.Вече нищо не е както преди.Помогна и за банята,подаде и дънките и топлия пуловер,който тя много обичаше,защото бе пухкав и мек.Гледаше я седнала на стола как бавно сресва косите си,коите светли и меки падаха по раменете и.Загледа се в огледалото,а лицете и бледо .Тя си бе същата ,неговата Нина.Нина-любима,както я наричаше ,а тя се смееше и отмяташе коси.Господи ,кога започна всичко ,как на тях се случи.
-Хайде,готова съм съм-каза Нина и леко се надигна.
Той искаше да я попита какво ще закусва,но се отказа-тя шеше да поиска ябълка от която щеше да отхапе хапка и после да каже,че се е нахранила.Влезе в кухнята изми ябълка и я подаде.
За себе си направи кафе,силно и горчиво,преди го пиеше със захар,напоследък го пиеше горчиво,така усещаше вкуса му ...
Днес щяха да идат на преглед пред комисия.След втората операция,след всичкото бягане и тичате тя от ден на ден изгаряше бавно като свещичка.
На излизане от кабинета,Нина се залюля,пребледня и Яне леко духна в лицето и , поощипа я и почти я занесе на пейката отсреща.
-Добре съм,Яни,добре съм!Само все ми се вие свят.
Знаеше Яне ,колко е добре...Лекарите и даваха малко...много малко.
-Хайде,ела да идем в колата.-подхвана я и тя се облегна на него.
Когато се прибраха,тя поиска да си легне.Не се събуди за вечеря и Яне я остави да си почине.Той гледа телевизия,разглежда албумите със снимки и така задряма седнал на пода до леглото.Събуди се през ноща,Нина леко се размърда ,а той с върха на пръстите си я погали и отметна косите и.
Не можа да заспи до първите лъчи,които сякаш подгонени деца палаво влязоха в спалнята.Вечер Нина не искаше да пускат завесите,така гледаше небето и звездите,когато имаше звезди.
..........................
Седмица Нина почти не ставаше,чувстваше се безсилна,слаба и уморена,а привечер поиска Яне да я поразходи с колата.
Яне караше колата ,а Нина загледана в дърветата край пътя леко се усмихваше,едва,едва.
-Яне ,не ми се сърди!
-За какво да ти сърдя Нина?
-Оставям те сам.Отивам си Яне,прости ми!
Той намали колата,спря на близката отбивка ,а Нина загледана в него се усмихваше.
-Какви ги говориш мила ?Нали чу?Лекарите казаха,че ще се оправиш.
Наведе се над нея и погали косите и.
-Яне,мили... .Не и стигнаха сили за друго.Затвори очи и се отпусна.
Яне я гледаше и галеше косите и.Нямаше нужда да вика спешна помощ.
-Много малко и остава,тя си отива,така каза той ,нейния лекар.
Милваше косите и Яне и изведнъж нещо дълбоко в него изригна.
Зацелува лицето и,впи устни в нейните бледи и безжизнени устни.Целуваше я ,както казваха хората,като за последно.
-Нина-любима,Нина-любима...ооооо моята Нина...
Отново я целуна ,страстно ,както я целуваше тогава...някога...
После хора,тъжни лица,погребение...Яне бе като в сън.Но повече не я целуна,дори когато отвориха ковчега за да се сбогуват с нея близките и.Неговата Нина не беше там,тя лежеше в сърцето му и нежно спеше.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
В живота има радост, но има и много тъга и болка...
-
Много е тъжно ..просто нямам думи
браво -
Да,страшно е,но е истинско.Сред колегите ми има подобна драма с предначертания край..Тъжно е!
-
Много тъжно и добре написано,без да усетиш се разплакваш.Поздравления!
-
Просто нямам думи-и мен ме разплака... Страшно тъжно,но и невероятно красиво... Просто 6
-
и мен ме разплака...много тъжно браво!
-
Нямам думи... просто 6 ...
-
Това е тъжната истина на живота.. 6 !
разплака ме .. -
Разказа е много добър! Да, животът е такъв, може би дори по-лош, защото много хора нямат късмета на Нина, да има някой, който да изоставят!
Продължавай да пишеш и експериментирай
Радето -
Ех,Вал защо ми е, когато си отивам някой да ме обича,ако живеейки не съм обичала.И по ведро Вал,горе главата!Ти можеш и ще го постигнеш,нали!
-
Голяма тъга, живота на всеки от нас е една голяма тъга...
Джейни, дали само отивайки си, ще бъдем обичани истински?! -
Всичко е истинско,имена и действия.Вечерите,когато заведението е празно ,бодигардът сядаше на бара до мен и ми разказваше за себе си за живота.
-
Много тъжен разказ ;( но все пак поздравления много е добър /6/
-
Много тъжно,много,много...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
