Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене не нарушаваше тяхната мрачна песен. Сякаш всичко бе замряло в тази дяволски мразовита януарска нощ. От време на време писък на отнесена от силния вихър чайка проехтяваше, заглушен от тътнежа на бурята. Бледата, жълта светлина на фара, забит самотен в един от многото вълноломи наоколо, проблясваше меланхолично през точни интервали, нищожни мигове от вечността.
Една човешка сянка бавно пристъпваше към края на скалата. Вятърът пронизваше тялото на мършавия наркоман, който вървеше или по-скоро се влачеше по заснежения нос. Младежът стигна до ръба на рушащата се канара, преди хиляди години широко поле, а сега - тясна ивица, водеща към морския всеобят. Той оброни глава и провеси краката си над син ...