10.04.2014 г., 11:04 ч.  

Последната дума 

  Проза » Други
509 0 0

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
 Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
 Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи.
Значи така, ти си това?
Тя ме погледна жаловито и ми отвърна с нежен глас - Да.
 Бях готов. Извади тя ножа остър и уцели ме право в сърцето.
Не плаках, не усещах болката си, само чувах как тя плаче и ù казах с последен дъх -  Недей, някой ден ще се върна.

© Алекс Благоев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??