2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Единственото, което Джони можеше да прави, бе да мисли, но мислите го отвеждаха към катастрофата. А това беше друг вид болка. Дали Алекс и Стоян бяха добре? Трябваше да са добре, нали бяха с колани. Един по един спомените му започнаха да се възвръщат – за криволичещата линия по асфалта, за безсмисления спор на приятелите му, за чернокожия мъж със златна мантия по средата на полето… и тогава Джони изпита от най-силната болка – вината. Заради него се случи всичко, заради него Алекс се разсея и загуби контрол над колата. Но Стоян бе казал “СПРИ!”. Доколкото си спомняше, пред тях нямаше нищо.
Спомените не възстановиха случката напълно, но Джони беше сигурен в едно. Той бе излетял през прозореца, ког ...