Последните хора

Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и прелестни планини. Слънцето беше по-студено от земното, но планетата беше по-близо и получаваше необходимото количество слънчева радиация. Това я правеше още по очарователна - червения отенък на облаците беше завлядяващо поетичен. Изследователският екип използваше всяка свободна минута да се любува на красотата и очарованието на планетата призвана да стане втори център на човешката раса. Не че човекът не беше стъпил на други планети, просто това беше първата планета, която щеше да приеме толкова много колонисти. Политиката на заселване беше от типа - по малко на навсякъде, причина за което беше ограничения човешки ресурс, но Световния Съвет реши да направи изключение - земята не можеше да продължава да бъде единственият административен център в галактиката. Работата беше станала прекълено много, информацията прекалено голяма по обем, а разстоянията - прекалено големи. Това беше причината Световния Съвет да разреши, или по-скоро разпореди, подобна заселническа инициатива, това бе причината Томас Щрунц - химик, Никълъс Хедман - биолог, Григорий Везенчук - геолог и Силвио Марчинали - инженер-пилот да бъдат тук.

Освен четиримата, които бяха стъпили на планетата изследователският екип включваше още 36 учени и 6 пилота, които обаче се намираха на кораба майка, който беше в карантинна орбита около планетата. Четиримата, които слязаха на планетата трябваше да съберат началната информация за планетата, която щеше да бъде анализирана първо на кораба майка, а после и на Земята. И те събираха проби от въздуха и почвата, от реките и моретата - изобщо от всичко което трябва да бъде изследвано. Вършеха си работата акуратно до един ден - денят, в който получиха съобщението, че земната цивилизация не съществува.

- За днес мисля да приключваме. - каза Томас - Нека спазваме графика.

- Защо? - отвърна му Силвио - Да свършваме по-бързо, все пак резултатите се чакат от цялата Земя.

- Какво са ден повече или ден по-малко? - намеси се Хедман - Ще извикам геолога, пак се е запилял някъде.

- Не съм се запилял, бях в банята, а както изглежда вие плюете отсъстващия.

- Не съвсем - отвърна Томас - Говорехме си за това, че графика трябва да се спазва.

- Трябва, прав си - заяви Григорий.

И тогава получиха съобщението, което промени живота им. На екрана на приемателя се появи образ, а индикаторите показваха честота, която от много години не се използваше за предаване на картина. Четиримата се обърнаха към него почти едновременно. Видяха накакъв командир на земен боен кораб, което ги учуди - наблизо не би трябвало да има боен флот. Учудването им се увеличи, когато чуха следните думи "До наземния екип, до наземния екип". Силвио, в качеството си на инженер-пилот следователно най-старши по звание му отговори и тогава те чуха "Неземен екип, земната цивилизация е мъртва, те атакуваха едновременно всичките ни планети и избиха цялото население. Преследват ни. Предупреждаваме ви да не се доверявате на никого - те завзеха наши кораби и ги изп...". Предаването внезапно прекъсна, но това не направи никакво впечатление на четиримата. Те бяха шокирани. Когато излязаха от унеса Силвио се опита да се свърже със звездолета, но не се получи нищо. Звездолета го нямаше.

***

- Командире излизаме от сянката на планетата, след секунди ще можем да се свържем с екипа на Марчинали.

- Добре, тъкмо ще го зарадваме с новината, че има син. - отвърна командира на кораба майка.

- Мисля, че достатъчно седяха - каза научният ръководител на експедицията - Получихме достатъчно данни за планетата. Заключението ни е че е подходяща.

- Добре ще им дам заповед да се връщат.

- Командире имаме връзка, но екипа не отговаря.

- Какво?!? Опитайте пак

Но колкото и да опитваха екипа не отговаряше

***

Силвио седеше на един камък и хвърляше камъчета във вира, който беше на по-малко от 100 метра от лагера. Мислеше си за това, че моралът пада рязко. Само няколко часа бяха достатъчни за да се стигне до първото самоубийство. Томъс беше излязъл да се изкъпе, но се забави и отидаха даго търсят. Намериха го в банята, по скоро това което беше останало от него - труп без глава, стиснал в дясната си ръка бластер настроен на максимален разряд. Изстрелът беше отнесъл цялата му глава, от която нямаше нищо освен кървава каша стичаща се по стената. Гледката беше ужасна и затова Силвио нареди на всички да излязат. След като се увери, че е самоубийство инженер-пилотът запечата първо банята, а после и оръжейният склад. Само още няколко такива кошмарни часа и всички ще рухнат. Радиото беше излязло от строя още в първите минути - след като осъзнаха новината Григорий взе един камък и преди някой да се усети го стовари върху апарата. Никой не му се разсърди.

- Само още няколко часа и ще започнем да се избиваме един друг. - каза тихо Силвио - трябва да вършим нещо иначе ще полудеем.

Тръгна бавно към лагера. Когато стигна събра подопечните си и започна да чете заповедта - след катастрофата той беше поел командването, тъй като беше единственият с военен чин.

- В този момент ние сме единствените представители на човешката раса. Хедман, вие сте биолог, измислете или поне се опитайте да измислите начин да получим човешки материал. Трябват ни хора за да започнем. Везенчук вие...

Обърна се и не видя никакъв Везенчук.

- Къде отиде тоя човек?

- Не знам командире.

- Да го потърсим, да не извърши някоя глупост.

Търсиха го под дърво и камък. Прегледаха летищната площадка, не липсваха самолети, всички наземни транспортни средства бяха в гаража. Значи беше наблизо. Претърсиха близката горичка, претърсиха и една пещера, която намериха случайно докато го търсеха. Нямаше и следа от него. Тръгнаха бавно към лагера. И на двамата им беше ясно, че докато бяха трима все още имаше голям шанс да оцелеят, който сега ставаше много по-малък.

Когато се върнаха в лагера се сетиха, че не са претърсили газовия склад. Погледнаха вътре и откриха Григорий с кислородна маска на лицето, която обаче беше свързана с бутилка силно отровен газ, дори не погледнаха какъв, просто видяха черепа и кръстосаните кости - универсален знак за отрова. Останали двама те решиха да пристъпят към спасителните действия. Хедман започна да прави опити да клонира себе си и командира, но претърпяваше неуспех.

- Проклета апаратура. Нямаме никаква база. Нямаме достатъчно апаратура, нито специалисти.

- Ще трябва да се справиш и така. Няма друг начин. Между другото сега ми хрумна една мисъл. Дори и да успееш каква ще е тази цивилизация само от мъже?

- Защо само от мъже?!?

- Ами нито един от двама ни не е жена, значи и клонингите...

- Нищо не разбирате от генинжинерство. Вашият клонинг, ако се получи, ще бъде женски.

- Защо моя?

- Защото... По дяволите, защото така съм решил.

- Добре, само не се горещете.

Инженер-пилотът започна да оглежда за подходящ терен за строеж на укрепена база. След като го намери започна да чертае планове на базата и прилежащите и територии - писти, ниви, мини - изобщо всичко необходимо за една колония. Мястото, което беше избрал беше прекрасно. Беше в подножието на близката планина. Базата щеше да се опира в единия си край до една грамадна гранитна стена. Наблизо минаваше река, вдясно започваше гора, около базата щеше да има достатъчно обработваема земя, а в относителна близост имаше много полезни изкопаеми.

Марчинали приключи с чертежите и отиде в лабораторията.

- Отивам да огледам терена още веднъж. После започваме строежа. - каза инженер-пилотът - Ти какво, върви ли?

- Да, малко остава, но вече съм почти сигурен, че ще стане. Като се върнеш може би ще можем да направим нов опит.

- Добре, тръгвам.

***

- Три дни, не са се обаждали от три дни. Трябва да изпратим експедиция да ги потърси.

- Прав си. Те бяха отлични специалисти и добри другари, дължим им го

***

Когато се върна Марчинали видя, че Хедман е неспокоен.

- Какво става? И този опит ли се провали?

- Не, не съм го и провеждал. Виж - каза биологът и посочи екранът на радара. - Те идват.

- Какво да правим?

- Прегледах съобщението, което получихме.

- И?

- Успях да възстановя още няколко секунди. Те ще ни унищожат, но преди това ще ни мъчат. Така са постъпили и на другите планети.

- Но това е наш кораб. Може да са оцелели.

- Забравях какво каза капитанът на онзи боен кораб.

- Какво предлагаш?

- Отвори складът за оръжие.

***

- Обобщете ако обичате какво стана на планетата? - каза председателя на Съвета.

- Когато вторият кораб е кацнал на повърхността са намерили четиримата мъртви - трима са се самоубили с бластер, а един - с отровен газ. Причините се неизвестни. Двама от групата са се самоубили малко след като спасителната група е влязла в зоната на видимост на радара им. Радиото беше разбито.

- Тази лудост има ли нещо общо със планетата, да не е нещо във въздуха или водата.

- Вторият екип не установи нищо нередно, гибелта на първия екип остава загадка.

Никой не разбра, че първият екип загина заради един филм излъчен от една земна телевизия преди 102 години достигнал на отдалечената от земята на 102 светлинни години планета с необичайна сила на сигнала точно в момента, когато екипът беше на планетата.