3.04.2006 г., 17:12 ч.

Последният Час I 

  Проза
986 0 0
20 мин за четене
 ИНВАЗИЯТА
Човечеството се бе разпростряло из галактиката,бе асимилирало десетки раси.Империята им работеше перфектно,нямаше нито един враг,чуждите раси работеха за човеците като за свои покровители.Всичко вървеше по план,докато не доиде съдбонесния ден. Странна раса,по всичко личащо че не идва от същата галактика започна масивна атака над Империята.Това беше всичко което човеците не очакваха,те дори не подозираха че може да се пътува между галактиките.Най-видните учени доказваха че това е невъзможно,опитно и математически.Експерименталния обект при опит да премине разстоянието между галактиките по кратко от един човешки живот се разпадаше и изчезваше.Нито следа от съществуването му. Всичко това докара до анархия управлението на Империята.Звездинето флотилии препускаха бясно из галактиката в опитите си да опазят евакуиращите се към вътрешността на галактиката.Не след дълго доиде ред и на родината – Земята.Системите падаха една по една.Звездния флот не бе водил воина в истинския смисъл на думата от хиляди години.Единствените битки бяха срещу радикални органзации и ренегати.Опазване на конвои и подобни,но носачи да влизат директно в сблъсък се случваше много рядко при атака над станция принадлежаща на бандити,и то не се използваше пълния боен контингент принадлежащ на носача. Докато Империята подготвяше план за отблъскване на агресорите,дипломатите се чудеха как да установят контакт,трети планираха масови самоубииствени атаки,системите падаха една по една.Всеки се бе заел да спасява Империята както му беше дошло. Времето минаваше,а бездействието или по точно неефективността на звездния флот обричаше хиляди системи на сигурно унищожаване.При сегашните темпове,последната човешка колония щеше да падне след месец.Трябваше да се действа,и то бързо. Безпомощтността на звездия флот не се дължеше на стари кораби,техника или нескопосани кадри.Всичко се дължеше на това че в повечето системи бяха станционирани не повече от 3-4 носача,гръбнака на флота,и стотиците поддържащи ги кораби.Но тези 3-4 носача неможеха да издържат на първоначалните изненадващи атаки,бяха атакувани от изневиделица.Една боина единица,която представляваше носача,десетките фрегати и още много малки кораби,от изтребители и торпедни изтребители до поддържащи совалки и снабдителни кораби,нямаше шансове срещу огромните количества вражески кораби,които освен численото си превъзаходство,оръжията им нанасяха огромни щети в сравнение с тези на човеците. Докато в Империята цареше хаос,членовете на радикалните организации противопоставящи се на Империята въобще не обръщаха внимание на тревожните събития.За тях живота си течеше както винаги,няколко нападения над конвои,нападения над орбитални станции и подобни.Но днес бе по специален ден,тъй като Лейтенант Иван Петров беше спечелил огромна победа за организацията в която членуваше – радикално фермерско движение,което бе започнало на една от планетите.Земите на фермерите били изкупени на мижава цена,заради монопола наложен от Имперската хранителна корпорация.Първоначално е имало много протести и съдебни процеси,но с времето потърпевшите започнали да се убеждават че да се води дело срещу държавна корпорация в държавен съд е безсмиселно.Така започнало движението,като началото са дали няколко стотин смели фермери притежаващи кораби.С времето се снабдявали с оръжия от пирати и контрабандисти.Макар и повечето да са притежавали основно товарни кораби те са дали парите си да ги подновят и да подобрят тяхната огнева мощ.Малко по малко корабите станали достатъчно и вече имало и много повече изтребители.Парите идвали като фермерите изпълнявали ролята на доставчици на незаконни стоки из Империята.Скоро тяхната организация добила достатъчна мощ да се противопостави на гарнизонните кораби в системата.Построили малка станция с капацитет 300 кораба и няколко хиляди души в близост до астероидния пояс където нямало патрули.Сега тази организация е сериозен проблем за конвоите на Имперската хранителна корпорация,но мирно решение на проблема не било приемливо и от двете страни. Дядото на Петров бил един от първите които се противопоставили,затова и сега неговия род е уважаван сред членовете на РФД. Днес при едно от нападенията над конвои те успели да унищожат всички ескортни кораби като транспортните кораби се измъкнали.В последвалото преследване транспортните кораби стигнали до един от унищожителите които бил на не повече от 2 минути път до единият от носачите в системата.Лейтенанта не се поколебал и с неговият ескадрон състоящ се от 11 кораба плюс Петров нападнали конвоя.Смъртта им била сигурна ако унищожителя не беше изключил системите си за профилактика.Новото им стартиране обаче отнело 10 минути.Виждайки тази възможност лейтенанта веднага поискал 4 торпедни изтребителя от базата им,като това са били всички които са имали.Лейтенанта не споменал че иска да унищожи унищожител,а че има много голяма доставка с хранителни продукти близо до единият унищожител.Торпедните изтребители се отзовали веднага,но получили заповед да торпилират унищожителя.Това противоречало с политиката на РФД,но пилотите неможело да се противопоставят на пряка заповед.Унищожителят бил унищожен и всички се завърнали.Всичко щеше да е идеално,но това бил кораб от висок клас,унищожаването му заедно с екипажа от 3000 души накара Звездния флот да търси отмъщение.Досега най-сериозното покушение над звездния флот от страна на РФД било унищожението на разузнавателен патрул състоящ се от 7 изтребителя. Когато кацнаха на станцията Номад пилотите се срещнаха на основната площадка и се поздравиха за добре свършената работа.Хората на станцията ги поздравяваха,всички се веселяха на префкетната работа,докато не доиде командирът с 20 въоръжени мъже.Пилотите застанаха мирно,в очакване да бъдат поздравени за добре свършената работа,макар че присъствието на 20 въоръжени мъже да им се струваше подозрително.Командирът се развика.Ядосваше се на глупавата им постъпка.Само Петров се осмели да се обади: -С цялото ми уважение сър,но тези деиствия ще ни донесът уважение сред звездния флот.-каза Петров с увереност,а пилотите му се съгласиха с него.Командирът го гледаше с презрение и мълчеше. Командирът изкрещя – ТИШИНА – лицето му излъчваше ярост.-Уважение щяло да ни донесе!А аз мисля че ще ни донесе омраза и евентуално унищожение.Ти как мислиш,ако унищожат всичките ти приятели и познати,какво?Ще уважаваш повече убииците им ли?А!? – Петров виждаше че работата отива от лошо към кошмарно и реши просто да си направи удоволствието: -Сър,оставете мисленето на тези които го умеят! – командирът не реагира на тази обида и нареди арестуването на всички участвали в атаката. -За благото на всички ни ще ви предадем на Звездния флот за да ви съдят как...... Командирът още не бе довършил и по транслатът прозвуча съобщение че идват неиндефицирани обекти към станцията.Командирът изгледа Петров и нареди всички да се качават по корабите. Хората едва се запътиха към изтребителите и цялата станция се разтресе,последваха още няколко труса.”Удариха ни торпеда,още 3 торпеда са на път” извика дежурния диспечър.”Корабите не са човешки!Повтарям не са човешки.Засичам още няколко големи кораби и множество малки.4 кораба се скачват със станцията!Режат обшивката!”Диспечърът крещеше по транслата за развитието на битката извън станцията. Петров и хората му извадиха личните си оръжия и се приготвиха да защитават станцията от неизвестните десантчици.Диспечърът ги извести от къде точно ще проникнат.Лейтенанта и подчинените му се скриха зад бронирани сандъци с оръжия,в очакване на битка.Сандъците бяха наредени в Г форма и предоставяха добро прикритие. За около 3 секунди настана пълен мрак,след това се включи аварииният генератор и всичко засия в лека оранжева светлина.Чу се остър звук,беше последван от силни изкри образуващи кръгла форма в една от стените.След няколко секунди образувания кръг в стената падна с гръм и трясък,а от дупката скочиха 8 тежковъоръжени хуманоиди.Целите бяха покрити с механична броня,нищо което хората бяха виждали.Тежките им стъпки отекваха в ушите на Петров,той и хората му вкупом се изправиха иззад сандъците и започнаха да стрелят с фотонните си пистолети.Ярките светлини пронизаха помещение,по стените отблясваше ярката светлина от стрелбата.Ако се съдеше по реакцията на вражеските десантчици или по точно по тяхното бездействие те бяха мъртви и Петров спря стрелбата,последван от хората му,но в мига когато те спряха да стрелят видяха че двуметровите десантчици в тежките си метални доспехи стояха като железни безсмъртни пазачи.Още преди Петров да реагира,те откриха огън по човеците.Петров и още няколко човека залегнаха зад съндъците,а останалите паднаха безжизнени на земята обляни в кръв.При стрелба оръжията на непознатите воиници излъчваха ярка бяла светлина,заслепяваща всеки без предпазен шлем. По всичко личеше че Петров е изпаднал в безисходица,нещо от което имаше славата че винаги се измъква.Ако десантчиците заобиколяха съндъците,човеците бяха обречени.За да ги задържат от другата страна на преградата,Петров и хората му се изправяха,стреляха и бързо залягаха преди враговете да отвърнат на огъня. От единия коридор се чуха множество стъпки,но не бяха така тежки като на десантчиците,а бяха на човеци.Лейтенанта се надигна за да види какво става,от коридора се задаваше отряд воиници,около 15 души с леки пушки.В последвалата престрелка нито един от десантчиците не даде признаци на умаломощение,а всички хора бяха избити.Четирима от вражеските нашественици се запътиха да проверят труповете. -Какво ще правим ? – попита един от хората на Петров. -Незнам!Чакай,какво има в тези съндъци? -Големокалибрени оръжия сър – отговори същия човек с образуваща се усмивка на лицето. Десантчиците започнаха да заобикалят съндъците от двете страни като се бяха разделили на 2 групи по 4 човека.Точно преди да могат да стрелят по хората,Петров и подчинените му станаха,лек писклив звук се чу,след него ярка светлина,силен гръм.Телата на огромните десантчици летяха из помещението като парцалени кукли.Удариха се в стените оставяйки изкривявания по масивните стени,след това телата им се сгромолясаха с трясък на пода. Петров направи жест,хората му да заемат позиции близо до двата коридора водещи насам,докато той и още един отидоха до тялото на единият от десантчиците.Лейтенанта огледа десантчика,забеляза че по черната му броня се стича оранжево пехтиесто вещество.То изтичаше от цепките в бронята му,които служеха за сгъвка между отделните елементи. Докато хората му пазеха входовете към главния хангар,Петров със усилие измъкна масивния шлем,които тежеше около 50кг.Изваждайки го се показа част от истинската форма на нашествениците.Главата му се подаваше от нагръдника като беше изтъкана от хиляди малки и по-големи жили,оранжеви на цвят.Когато лейтенанта ги стинса от тях изтече сок.Доста гъст и с ужасна миризма.За какъвто и да било анализ нямаше време.След няколко секуднди един от реднците замаха енергично с ръце.Хората се скупчиха около този вход. Четирима десантчици вървяха по коридора,тежките им стъпки отекваха в тъмнината.Без да му мислят много,хората наскочиха по средата на коридора,едни приклекнаха,други стояха прави зад тях и настана ужесточена стрелба.Увереността че ще успеят изгасна,когато оръжията им започнаха да се “давят” след няколко изтрела поради липса на муниций.Макар че успяха да убият двама от десантчиците,те бяха безсилни срещу останалите.Изход от хангара нямаше,нямаше и останали оръжия в съндъците,нямаше изход. Десантчиците откриха огън,оцелелите след първите изтрели се скриха зад 2 ниши в стената.Нашествениците не приближаваха към хората,а само поддържаха огъня.При тази ситуация,или имаше от какво да се страхуват,или се обаждат за подкрепления. Пилотите от ескадрилата на Петров бяха отчаяни,вече се бяха приготвили да умрат. -Я се стегнете бе!Да не сме дошли тук да се примирим със смърта.Предпочитам да умра биеки се с един от тези,отколкото да чакам да доиде и да ме застреля както ще направи с всеки един от вас! -Сър,а какво предлагате вие?При този огън няма дори да се приближим дотях.Няма изход от тук за да се прегрупираме или поне да намерим ефективни оръжия. Петров поглади брадичката си. -Не съм убеден че няма изход.Ами десантния им кораб?Все още стои забучен в стената.Ако успеем да се доберем до него може да се измъкнем. -В него сигурно ще има някои,как ще се справим с този някои? -Затова можем да помислим след като се доберем дотам,а и невярвам да има все пак беше по добра идея да излезе заедно с другарите си,а не да стои и да чака. -Може би е видял какво се е случило с тях и се е уплашил? – обади се друг пилот. -Ако беше така другите четирима нямаше да доидат с изпъчени гърди,сякаш неможем да им направим нищо,все пак сигурно са ги предупредили че имаме такива мощни оръжия. -И все пак това не е гаранция,те също имат индивидуалност,може би пилотът просто е страхлив? -Това са глупости.Ако продължваме да дискутираме персоналните характери на тези създания и всичко друго което ни губи времето,само им даваме още време да се довлекът до нас. -И сега какво? -Корабът им е на десетина метра по продължение на стената,всички изкачаме едновременно като стреляме по тях с пистолетите си.Така ще оцелеят около половината от нас и ще могат да се спасят с десантния им кораб. -А отвън сигурно гъмжи с техни кораби? -Нямаме време да му мислим,хайде! – Петров изкочи с претъркулване от нишата като го последваха и останалите пилоти.Всички стреляха и тичаха към тунелът образуван в стената от десантния кораб.Въпреки краткото разстояние паднаха трима от другарите на му.С това от ескадрилата му останаха пет човека плюс него,шест.Веднага щом влязоха им направи впечатление виолетовия отенък на стените,както и всичко.Макар и съвсем различна раса,пулта за управление на кораба приличаше много на такъв от човешки изтребител.Разположенията на бутоните сигурно не бяха същите,надписите бяха поредица от наклонени по различен начин чертички,но щурвала за управление беше съвсем като нормален изтребител.В задната част на кораба имаше две стълби,едната водеше към покрива,другата към дъното.Там бяха разположени оръдейните кули.Петров нареди двама да се качат веднага.На стените зад пилотското място имаше четири седалки,на които се разположи той и останалите двама. -Сър,незнам как да затворя люка в задната част на кораба. – каза пилота с притеснение. -Подяволите,незнам опитай там с нещо. -Незам сър,може да включа самоунищожение,ако има. -Мамка му опитай.По добре самоунищожение,поне ще гръмнем станцията с онези на борда. Пилотът започна да натиска всеки бутон по два пъти,за да спре започнатата процедура,преди да има някакви неприятни последици.Той пробва всички бутони,но нищо не проработи,а в станцията се чуваха стъпките на десантчиците. -Нестава!Сър какъв е този червен бутон над главата ви? – Петров се завъртя за да го види и със свит юмрук го удари,люка бързо се затвори. -Давай,разкарай тази барака от тук. -Дадено сър – пилотът натисна с все сила педала за контролиране на тягата и корабът се изтреля напред.Виждаше се колосална битка,нищо което Петров е виждал.Близкият носач е прииждал за да удари станцията,когато нашествениците вече са я ударили първи.Ако носачът с всичките си ескорти не бе дошъл станцията би била унищожена. Всички гледаха със зяпнала уста.Междувременно още един носач се появи.Пилотът въведе честота на приемане на командния канал на носачите.Въпреки че незнаеха паролите за достъп,самият кораб автоматично ги проби. Около десантния кораб летяха много кораби,на нашествениците и имперски.На няколко пъти парчета от кораби едва не ги отнесоха,но пилотът успя да ги избегне. Петров нареди на пилота да се насочи към единият от носачите.След няколко секунди от ляво и отдясно на кораба им се наредиха по два кораба,като бяха подобни на техният,само че с четири оръдейни кули.Явно бяха помислили че те предпиемат атака над носача към които се бяха насочили.Пилотът забеляза че приближават имперски изтребители.Вражеските корвети откриха огън по тях и изтребителите бяха унищожени за миг.Приближавайки носача,стана ясно че няма как да им обяснят че са хора и искат да кацнат,единиствения начин за това бе да открият огън по корветите от двете им страни. Точно когато зад тях се появиха тежки тактически изтребители,мерачите на оръдейните кули откриха огън по корабите на извънземните.Макар и оръжията на Имперците да не бяха ефективни срещу тези кораби,Петров с учуда откри че тези оръжия имат поразяващ ефект върху корабите на нашествениците.Корветите бяха унищожени с няколко изтрела.Виждайки това два от изтребителите започнаха да направляват десантчния кораб като застанаха от двете му страни към единият от хангарите на носача.За добро или лошо,няколко торпеда удариха хангара малко преди да успеят да кацнат и авариините врати бяха затворени. Капитанът на носача установи директен визуален контакт с кораба. -Кои сте вие? – попита капитана още преди да се появи картнина,веднага щом видя лицата на хора.Той гледаше изумен няколко секунди. -Ние сме хора,от станцията,успяхме да избягаме с техен кораб – каза Петров като се надяваше капитанът да повярва.Нямаше отговор,просто прекратиха контакта. По командния канал се чуваха обезпокоителни вести.Стана ясно че третият носач е унищожен и от тука двата носача ще скочат към най близката система под имперски контрол.Няклко минути след това,когато носачите летяха успоредно извън астероидите единият от тях бе поразен от силен ярък лъч.Не след дълго вторият бе обездвижен с множество торпеда ударили машинният отсек. Повечето оцелели изтребители,корвети и фрегати се опитваха да задържат нашествениците с надеждата да дадат повече време на отеглящите се кораби с цивилни.Но те незнаеха че вече всичко е превзето от нешествениците. Три имперски тежки изтребителя заеха позиция около кораба на Петров,като поясниха че ще им помогнат да се измъкнат от ситемата.Явно това бяха висшестоящи офицери,тъй като връзката осъществена от капитана на единият от носачите бе достъпна само за офицери над чин подполковник. Корабите продължиха пътя си с максималната скорост на изтребителите,но десантния кораб бе едва на 60% от максималната си скорост,макар и да изглеждаше тромав,той имаше по добри характеристки от изтребителите,въпреки че бяха видели само част от възможностите му. Тъй като корабите нямаха собствен енергиен ускорител трябваше да използват близкият пространствен портал,имперска инсталация служеща за “магистрала” между основната система в този сектор и останалите.Тази специално водеше към най-развитата система в сектрора,в която бяха разположени значително повече военни части сравнение с тази погранична система.Проблемът беше че тази инсталация вече най-вероятно е унищожена от нашествениците,но неможеше да бъде твърдено със сигурност докато стигнат до там.На корабите им трябваха тринадесет минути,в които Петров се опита да обясни положението на подчинените си и да обмислят по нататъчните си ходове. -Добре момчета,вижте сега,ситуацията е сложна.Трябва да обмислим какво да правим.Все пак ние сме престъпници пред империята,а нашествениците които нахлуват не пощадяват дори цивилни кораби. Пилотът се завъртя,оставяйки кораба да лети в посоката която му бе дадена. -Ясно е че където и да отидем ще ни преследват,зависи дали ще е закона или онези там отвън които избиват всичко наред.И все пак мисля че империята няма да се хаби да ни съди в такива тежки времена. Петров поклати глава в знак на съгласие,но все още бе притеснен относно развоя на събитията в близко бъдеще. -Имаш право до някъде,но това е рисковано. Редникът седящ до Петров се обади: -А имаме ли друг вариянт.Сами във такава враждебна територия няма да оцелеем дълго.Тези ненормалници скоро ще разберат че не сме като тях и Бог знае какво ще ни сторят. Петров изруга тихо и каза: -Да прави сте,нямаме друг избор освен да отидем при имперците.Там ще видим какво ще правим. Настана мълчание,след няколко минути пилотът се завъртя и информира Петров че са близо до станцията и изглежда че все още функционира.След още малко вече можеше да се различи станцията.Тя представляваше два цилиндъра,успоредно разположени на жилищния отсек заедно с командото помещение,които стояха на голяма кръгла,плоска площадка,под която се намираше пръстен,съставен от две части,които се въртяха срещуположно.Това въртене заедно със специалните засекретени процеси извършващи се в станцията създаваха изкривяване в пространството вътре в пръстена.Това позволяваше нещо като движение във времето.По точно спиране във времето,тъй като реално пътуващите усещаха че пътуването трае няколко минути,но за света отвън това изкривявяне не позволяваше на хората извън под пространството да усетят тези няколко минути. тези Още от доста далеч станцията изпрати сигнал за изискване на разпознавателни кодове от изтребителите около кораба на Петров.Трансфера на данни премина и те се доближиха до станцията,като започнаха подход към пространстения пръстен,както бе наричан.Една фрегата бе скачена със станцията за да евакуира персонала,когато от нищото започнаха да се появяват кораби.По всичко личащи че са вражески,най-вероятно на същите нападатели от които едва се измъкнаха.Но корабите не бяха с приблизителни размери на десантния кораб а доста по малки.Малко след като станаха видими от тези кораби се изтреляха малки ярко блещукащи светлини които летяха с голяма скорост към станцията. Няколко секунди преди блещукащите топки да ударят имперската инсталация,пространственото изкривяване ги засмука,пътуващите усетиха силно натоварване от рязкото ускорение,за миг ги заслепи бяла светлина. От другата страна на портала ги очакваше огромно количество кораби,летящи във всички посоки.Всичко изглеждаше в пълен хаос,но всъщност организацията бе перфектна.Още преди да са се съвзели от пътуването им бе наредено да кацната на най-близкия носач. С оглед на последните действия на Петров това не изглеждаше много разумно,но друго решения.Докато захождаха към хангара бяха ескортирани от множество кораби,междувременно командващият флота се свърза с кораба им.
-Господин Петров!Небезизвестния пират!
-Не съм пират адмирале,просто се боря за правата,същите за които са се борили и предците ми.
-За какви права говорим?!
-Слушайте,не вярвам да ме търсите за да говорим за отнетите ми права,така че да минем направо на въпроса.
-Определено сте дързък.Имаме нужда от помощ,както знаете сме нападнати от неизвестен вид.Свръх развит и определено агресивен.Нямаме ефективни оръжия срещу тях,а виждам че вие имате техен кораб.-връзката прекъсна без предупреждение.
Около минута по късно корабът кацна в хангара.Посрещнаха ги както подобава,въоръжен ескорт и освен това ги оковаха с белезници.Набързо преминаха през канижелите и ги тикнаха в първата килия.Както се и очакваше по мизерно помещение от това неможеше да съществува.Мръсно,тъмно,а освен това по 16 часа пейките за спане и сядане се заключваха в стените,в специални дупки,и разбира се подът бе ужасно студен.
-Е,за ВиП гости може да се чувстваме полъскани от такова отошени. – сарказмът на пилота бе крайно неуместен и Петров не забрави да му го напомни.
-Благодари се, че не ни разстреляха на място!
Само няколко минути прекарани в килията,лейтенанта бе отведен от двама въоръжени мъже.По най-бързият начин преминаха през всички помещения докато отидът до мостикът.Той се заогледа,спомни си за дните в които служеше като навигатор на фрегата,но тук мостикът бе напълно различен. Имаше удобно кресло издигната на високо,а навсякъде под него бяха разположени различните длъжностни лица и работните им пултове.Всичко бе в ярки червени цветове и елегантни сребърни ивици,а на 20 метра пред креслото бе разположен огромен екран.На можеше да се видят различни гледни точки от камерите разположени по корпуса,да се показават таблици с различни изчисления,всичко! Командирът слезе от креслото си и се приближи към Петров,които бе повален от няколко удара на придружаващите го пазачи.
-Най-добрият,господин Петров,сега коленичи пред един от враговете си.-последва злобен смях
-Сега да минем на въпроса.Понеже бяхте достатъчно умни за да ми докарате този кораб невредим,ви обещавам честен процес,но скорошният ви акт на агресия...ще си го платите преди да започне процеса.
-Моят акт на агресия!? – лейтенанта заговори с ярост – А вашият акт на агресия срещу неутралната станция!Когато там почти нямаше бордови контингент,а само семействата на моите братя.А това как го наричате?Защо унищожението на вашият унищожител имаше такъв широк отзвук в медиите,а този акт на насилие дори не се спомена!?!
-Да помня тази операция.Но мисля че и вашето семейство беше там?Или греша?
-Ахх ти... – Петров скочи към адмирала,но бе спрян от удар в тила...
 Когато се събуди лежеше в килията. По транслатът се чу гласа на адмирала:
-Мъже,жени,офицери!Вие които служите на Империята,вие заедно с целият 53 северен флот на Империята ще станете не само свидетели на историята,вие ще я изковете,защото човечеството ще стане свидетел на първата контраатака срещу непознатият вид!Празнувайте мои братя и сестри защото това ще бъде нашият последен час,но и новото начало на човечеството...

© Стиг Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??