10.03.2009 г., 13:45 ч.

Последният прилив 

  Проза » Фантастика и фентъзи
957 1 1
67 мин за четене
„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред седналия на скалата човек. Няколко вълни шумно се плиснаха върху нея и взривът от пръските им го достигна. Той обаче остана неподвижен, както бе стоял през последните тридесет минути и дори не избърса намотокреното си лице. Навярно защото не усети солените капки, просто ги остави да изсъхнат сами. Погледът му неизменно следеше една невидима точка в далечината, разпиляла се зад хоризонта и видима само за него.
В небето също нещо потрепери – раздвижи въздуха и накъса ефирните бели облаци, които се разплетоха като памучни нишки. Но седящия дори и това не забеляза. Мислите му бяха далеч, съвсем на друго място, търсейки отговор на своите въпроси.
Минутите тежко отминаваха, съпроводени от въздишките ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??