Понякога времето като че ли забързва своя ход и оборотите, с които започват да се въртят посоките, до такава степен увеличават своята скорост, че всичко започва да минава като на кинолента. Интериорите започват да се сменят, както тебелите по пътищата, изникващи мигновено и бързо оставащи някъде назад във времето, зад летящото по магистралата дайхацу. Спирам за момент някъде и пак продължавам. Отдавна не нося часовник. Часовникът ми напомня за постоянните ангажименти, за които зорко трябва да следя вмъкнати от мен в препускащото време. Просто отвреме-навреме се оглеждам по джиесема за часа, спирам да си почина и пак потеглям.
----
Вчера беше рана пролет, а вече е краят на май. Спирам дайхацу-то пред хотел Панорама, с. Априлци, попълвам регистрацията и се настанявам в доста сносна стая с тераса. Басейнът на хотела, който е външен, се оказва пълен. Решавам да пробвам водата, сигурно е ледена. Топвам си крака. Май ще стане за къпане. Отивам в хотела, навличам банския и веднага се връщам. ...