Спомени се губят някъде далече, сълзите падат тежко на земята, а сърцето жадува за теб! Да, за теб, който си отиде завинаги от мен. За теб, който си всичко за мен!


Бяхме щастливи! И в началото беше най-красиво. Ти правеше такива неща за мен, караше ме да се чувствам щастлива. И сега, оплетена в лъжи и думи, не зная на какво и кого да повярвам. Не зная как да те погледна или просто не мога. Тръпката я има. Толкова силна и необяснима, щом всичко е свършило. И защо плача и страдам? Защото загубих нещо наистина ценно! А защо го загубих? Не зная... може би защото любовта е, за да ни прави щастливи и когато най-малко очакваме, ни наранява.


Но ти ще останеш част от сърцето ми завинаги, дори когато болката вече е далеч, защото ти не беше просто някоя несподелена любов! Ти беше споделена... именно от това боли! Сега ти казвам сбогом... дано намериш любовта! Дано и аз един ден имам смелостта да те погледна и с усмивка на лице да кажа "Здравей! Как си?"... Дано! А сега ми остава едно: да запазя хубавите спомени в сърцето си и да гледам само напред. Да се опитам да спра сълзите си. И може би най-важното: да се опитам да забравя чувствата си! Нека сега да е Сбогом, а може би след време ще е просто Довиждане, защото ще съм забравила за теб... почти! Сбогом, ангелче!