Здравей,
Имам да ти казвам толкова неща, но днес ще ти споделя една тайна...
Знаеш ли...? Не, не знаеш. Няма откъде да го знаеш. Никой не знае. Отдавна.
Но аз... аз съм мила, нежна, добра. Аз вярвам в любовта. Силно. И знам, че я има. Аз мога да обичам. Силно.
Аз обичам хората. Преди всичко тях. Всички. И вярвам, знам, че всички са добри. Но всеки от нас крие по една огромна мъка в душата си. Всеки. И тя си е лично негова и го разяжда по-малко всеки ден. Затова сме такива. Понякога лоши, злобни, завистливи. Защото не споделяме. Защото загубихме вярата. Защото е по-лесно да крием чувствата си.
И аз съм такава. Никой не знае колко много обичам слънчогледите. Чета поезия. Радвам се на песента на птичките. Малките неща ме правят щастлива. Една усмивка, протегната ръка, малкото лилаво цвете, детския смях, капката дъжд в цвета на розата, слънчевото зайче, обаждането на някой отдавна забравен приятел или едно „благодаря”. Ей тези неща. Незабележимите.
Щастлива съм, когато ти правя кафе, когат ...