ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и – че живеят с майка си и братчето си у баба Севда.
– А друго каза ли ти? – попита Светлин.
– Поканих я да ù покажа малките зайчета. Каза ми: „Благодаря, не мога да дойда.”
– Видя ли! Друго нищо не ти е казала. „Благодаря, не мога.” А от къде са, защо са дошли в нашето село, къде е баща ù?... Мълчи. Казвам ви, че е много странно момиче.
– А теб какво те интересува?
– Не ме интересува. Само казвам, че е странен човек. Нито веднаж не я видях да се усмихне.
– Не знаеш какво ù е.
– Не знам.
– Тогава не я упреквай! Може баща ù да е починал или да е загинал като войник в някоя мисия, като бате Митко, къщата им да е изгоряла при пожар... Баща ù да дължи пари и сега мафията да ги преследва... ...