Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взех си душ, облякох каквото сваря, погримирах се оттук-оттам и хукнах навън. Влязох в старата таратайка и я подкарах на път към съвършената тъпотия на поредния ден.
Леле, каква съм песимистка, май и днес съм станала с лице към възглавницата. Може би трябва да започна деня с усмивка и надежда… Пфууу… Реших да пусна уредбата в колата – любимата ми „Strong enough” („Достатъчно силна”) на Шер обикновено успява да ме събуди и да ми вдигне настроението. Запях с пълно гърло. По пътя разминах няколко тъпанара, дето си мислят, че могат да шофират и ги благослових толкова порядъчно, че ушите им биха увяхнали, ако можеха да ме чуят.
Хъммм, излагам се – друг път стигам за около десет минути до работа, но ...